Лас Вегас, 2010

Брой мнения : 21 Join date : 17.12.2011 Age : 29

Емма беше решила да опита малко и от топлите градчета и си бе избрала "Града на греха"- Лас Вегас. Обужаваше този град. Имаше много спомени и то само хубави, което я караше да идва все по-често. Искаше да се отдалечи поне за малко от студа, за това реши че едно лято в Лас Вегас ще и мине повече от добре, не че не харесваше онзи снежен град, дри напротив. Той винаги е бил и ще е любимия и. ИСкаше разнообразие и тук си го намери.
Вървеше съвсем спокойно по осветените улички на града като се разминаваше с много хора, предимно мъже, които я изпиваха с погледите си. Тя клатеше глава като ги подминаваше със злобона усмивка. Не обръщаше на никого внимание. Крачеше стабилно по бетона мислейки за миналото си и как беше вършила всичките онези глупсоти за онзи демон. Поклати недоволна от спомените глава и влезе в бара, пред който имаше много хора. Щеше да се позабавлява в тази късна летна и много разгорещена вечер. Минаваше бавно с високо вдигната глава. Косата и се разливаше по гърба откривайки идеалните извивки на лицето и. Грима си бе на мястото. Късата рокля даваше на тялото и още по-голям сексапил, а токчетата правеха краката и като оправдание за мъжете, за да я искат. Оглеждаше всико внимателно като се настани на един от високите столове пред бара и си поръча обичайното - уиски.

Брой мнения : 33 Join date : 17.12.2011

Цяла година се влачех из Вирджиния, Пенсилвания, Мериленд, Минесота и околните, и ми беше писнало от дървета, гори и плашещо любезни дебели, ухилени до уши фермери, фермерки и... техните дъщери. Така де, никак не си падах по сламени шапки, гащеризони и руси плитки. Хотелът, в който се бях съвзел, когато бях на шестнайсет, и който беше първият ми истински, нормален спомен, се намираше във Лас Вегас, но този факт едва ли имаше нещо общо с присъствието ми в града.

Просто исках да пробвам нещо малко по-различно. Никога не бях оставал във Вегас повече от ден-два и исках да се насладя на разкошната му порочност. Защото Вегас е...

Вегас, бейби.

Стоейки на бара в някакъв клуб, чието име дори не си бях направил труда да науча, и пиейки бейлис, вниманието ми бе приковано от някакво същество, седнало на разстояние от мен. Казвам същество, защото мъгливата му аура го издаваше. Не беше човек, не. Беше създание, чиято аура ми беше по някакъв непонятен начин доста познато. Но не обръщах внимание на този факт, защото очите ми бяха заети да сканират дългите крака, токчетата, изящната талия... Супер парче, помислих си. Вкарах най-чаровната усмивка, на която бях способен, в действие, взех чашата си и станах.

Първи дубъл. Излизам на сцената. Заговарям непознатото русо момиче.

- Здравей – казах и седнах на съседния стол, отпивайки от алкохола. – И на теб ли някой ти е счупил розовите очила?

Край на първи дубъл.

Брой мнения : 21 Join date : 17.12.2011 Age : 29

Погледа на Емма беше прикован за огледалото зад бара. Гледаше в него като виждаше всичките хора зад себе си. Всеки танцуваше с чаша в ръка. Повечето изглеждаха пияни. Спомни си за първите си дни с онзи демон. Това май и беше единствения хубав спомен с него. Всъщност всичките и хубави спомени след като разра, че я е лъгал през цялото време, станаха ненужни и отвращаващи. Нямаше да ги забрави обаче. Отпиваше бавно от питието си като кръстоса грациозно краката си.
След малко някой се беше настанил близко до нея. Гласът му я накара да се обърне. Извърна тялото си към него и се усмихна оглеждайки чертите по лицето му. Очите и се впиха в тези на момчето, а кръката и си смениха посоката като сега застана другия отгоре. Както винаги Вегас криеше някои от най-секспилните господа, но Емма предчувстваше, че той не е от тук. Поклати леко глава и прехапа устните си усещайки ягодовия вкус на гланца.
Розовите и очила дали наистина бяха счупени? Може би се беше случило точно това. В началото всичко е повече от перфектно, а сега е от онези същества, които не могат да обичат.
- Позна!- повдигна вежди и повдигна лео брадичката си като не изпускаше от поглед мъжът, чието име все още и бе неизвестно.
- А с твоите розови очила какво става?- попита на свой ред като прехапа устната си отново.

Брой мнения : 33 Join date : 17.12.2011

Стиснах устни.

- Едва ли някога съм имал такива – усмихнах се. – Безполезни са.

Абсолютно вярно. Нямаше никакъв смисъл да гледаш на живота през розови очила, да вярваш в любовта и тям подобните й добродетели, при положение, че сега всичко беше лъжа, фалш и измама. Колкото по-рано слезеш от облаците, толкова по-меко ще се приземиш; колкото по-късно – толкова повече ще боли. За да оцелея трябваше да съм реалист, да се вкопча в действителността и да загърбя мечтите, бляновете и илюзиите за прекрасен живот.

Излязох от мислите си и се фокусирах върху нашия малък кръг на внимание.

- Не си от тук, нали? – попитах момичето и пресуших бейлиса в чашата си на един дъх. Бутнах стъклената чаша към бармана с недвусмислен жест, и мъжът побърза да ми сипе още от алкохола.

Дори не знам откъде ми хрумна, че не е от Вегас. Предчувствие, може би... Очите ми се плъзгаха по дължината на бедрата й и се наслаждаваха на извивките на тялото й. Бе чаровна, наистина чаровна. Но имаше нещо по-странно в нея, нещо, което не можех да разчета дори по аурата й, макар именно тази част от всяко създание на планетата да бе като архив на живота му.

- Всъщност, как се казваш? – попитах след малко, осъзнавайки, че не сме се запознали.

Брой мнения : 21 Join date : 17.12.2011 Age : 29

Емма отплесна за миг погледа си като се загледа в пълната чаша с уиски, замисляйки си за "розовите очила" Чак сега осъзнаваше, че от тях нямаше смисъл. Първоначално мислеше,ч е живота и ще мине като приказка, след като живее в толкова заможно семейство, но се оказа, че живее в лъжа. ИСкаше да е нормален човек, който ще умре, а не да живее вечно и да се чуди вече какво да прави и къде да отиде. И в двата влучая очилата се изпаряват. Или не ги имаш или де се чупят на хиляди малки парченца, които се разпръскват навсякъде и после няма начин да се съберат, а именно нещата няма да бъдат наред никога повече.

Съвсем беше забравила, че провежда някакъв разговор. Беше се отплеснала с мислите си, а момчето седеше и чакаше отговор на двата си въпроса, които идеално се бяха запаметили в съзнанието и. Обърна отново лицето си към него и вкара в план усмивката си, която украси лъчезаното и лице.
Както тя не бе от тук, той също. Подсмихна се лекичко и взе чашата отпивайки, усещайки как гърлото и бе пресъхнало.
- Да, исках малко разнообразие. И ти не си от тук.- каза сигурна в думите си и му намигна.
- Емма, приятно ми е!- усмихна се и подаде напред ръката си гледайки към врата му. Винаги правешеш това, след като имаше проблеми с вампирите. Сякаш щеше да разбере какъв е, но всъщност го оглеждаше за соттен път.

Брой мнения : 33 Join date : 17.12.2011

Стиснах ръката й, колкото и клиширан и избягван от моя страна жест да бе. Понякога физическият контакт бе по-добър начин да разбереш нещо за някой, отколкото цветовете на аурата. В момента, в който ръцете ни се докоснаха, ми стана повече от ясно.

Демон.

На приблизително седем века.

Не особено опасен, предполагах.

Но дори да бе опасен, бях свикнал да се разправям с такива създания. Нищо не би могло да ме стресне или изкара извън контрол, дори в кризисна ситуация. Ако дойдеше края на света, аз сигурно щях да бъда най-спокойното изчадие на тази загиваща планета.

И все пак... Не знам защо, но това момиче ми беше доста познато. Не толкова лицето й, колкото излъчването. И името. Имаше хиляди хора на тази планета, които се казваха Емма, но като че ли винаги съм имал някакво по-специално отношение към това име. Отново не обърнах никакво внимание на това усещане и се съсредоточих върху ситуацията.

- Лаерт – представих се на свой ред и отпих голяма глътка от алкохола, тропвайки чашата върху плота. Беше голямо удобство, че не ме хващаше лесно алкохолът. – И... джакпот! Наистина не съм от тук. – устните ми се разтегнаха в сдържана усмивка с нотка на мистериозност, а погледът ми падна върху питието на Емма. – Второто е на моя сметка. Аз черпя.

И отново й се усмихнах, вкарвайки в действие чара си... или поне по-заразителната част от него.

Брой мнения : 21 Join date : 17.12.2011 Age : 29

Момчето беше човек. Беше абслютно сигурна в това, но имаше нещо подозрително в него, което я караше да бъде любопитна и да разбере колкото се може повече за него. Отдръпна ръката си,с елд усещане на някакво странно чувство. Повдигна изненадано рамене и отново започна да оглежда хората, прецинявайки ги по онзи нейн любим начин.
Лаерт. Беше чувала това име, но изобщо не си спомняше от къде. Или не! Беше го прочела, но отново не и изникнаха никакви спомени. Имаше ужасно странно чувство, което сякаш я спираше да бъде както винаги да бъде онова едостъпно момиче.
Доизпи и своя алкохол изпразвайки чашата. Плъзна я напред към бармана и му се усмихна, все едно казваше "Още едно!" Пиеше и се на момичето и причината да си поръча поредната чашка, не беше зареди това, че сметката ще е платена от енго. Доста изтъркано. Всеки мъж, всеки път го правеше, но не се оплака от нищо. Дори не подхвана темата просто изчака бармана да сервира още една тоза от уискито.
- Знаех си от самото начало. Мъжете тук са..- отново обходи хрората на дансигна и се изхили преценявайки коя ще е най определящата дума- Чакат жениет да им платят алкохола.- каза като изпи наведнъж и втората чаша, а очите и отново се плъзнаха по него изучавайки го. Ръката и се озова на плота карайки бармана з аощ едно.

Брой мнения : 33 Join date : 17.12.2011

- Ааа, няма такива работи при мен – засмях се. – Днес аз съм човека с парите.

Да, да. Ако трийсет долара можеха да се нарекат пари... Значи бях Бил Гейтс. Но така или иначе парите винаги свършват. Каквото и да правиш, както и да струваш, ще трябва да си изкараш пак. Но точно днес, макар че трябваше да обикалям и да търся работа, изобщо не ми се занимаваше с това. Исках да си почина малко от цялата тази какафония с постоянното местене и Вегас бе просто идеалното място. Там, откъдето бе започнал живота ми. Или поне съзнателния.

Емма, Емма, Емма... Добре, защо все още се чувствах така, сякаш знам това име отнякъде? Е. М. М. А. Това не бяха просто четири буквички... Не изпитах ли същото чувство, когато прочетох и своето име? Дежа ву? Отново? Или тук действително ставаше нещо, или аз започвах да се побърквам.

Може би беше от марихуаната.

- Откъде си, Ем? – попитах и щом изговорих съкратения вариант на името й, това дежа ву отново ме блъсна в лицето. Образно го стъпках с крак и се опитах да се фокусирам върху... подобието на разговор.

Брой мнения : 21 Join date : 17.12.2011 Age : 29

Кашата в глава на Емма продължаваше да се бърка. Чудеше се от къде и беше познато името, пиеше толкова бързо, все едно не бе виждала уиски от началото на живота си, което всъщност никак не бе така. Поклати глава и въздъхна като избута чашата от себе си. Обърна се отново към бара и заби поглед зад бармана. Сякаш изписа пред себе си името, но отново не и говореше абсолютно нищо.. нищичко.
Отново извърна поглед към него и му прати чаровната усмивка, сещайки се че и бе отправен въпрос.
Щом изрече името и по краткия начин... *Той е!*- някой сякаш изкрещя в главата и. Кой?! Не схващаше нищо.. нищичко. премигня няколко пъти, докосвайки слепоочията и разтри леко като се усмихна.
- Отплеснах се нещо.- засмя се и преметна кичур от косата си назад, зад ухото.- От Италия. Ъмм.. и защо си точно тук, смисъл роднини или..?- засмя се след поредния тъп въпрос. Какво и ставаше? Загубваше всякаква реч, щом той започнеше да говори, което не и се бе случвало никога.