Балтазар Балфор Рошие

Брой мнения : 22 Join date : 07.12.2011

/Milo Ventimiglia/

Стъпките в дългия коридор зачестяваха. Неественият досег на токовете с мраморния под отекваше в тъмната и глух дълбочина на импровизирания тунел. Ритмичното потракване се предаваше на околните стени, които сякаш мълчаливо потрепваха и се покланяха на движещата се в сенките фигура. Последните стъпки заглъхнаха пред масивната букова врата. В следващият миг всичко потъна в тишина. С внезапен пукот двете крила на вратата се разтвориха заплашително, позволявайки на ярката светлина да навлезе в помещението, а лекия прилив на чист въздух се заигра с пламъците на горящите свещи. В края на стаята близо до широкия прозорец имаше стол и скрита в сенките фигура. С видимо от по-силно телосложение от новодошлата, която дори под тежката черна роба бе толкова крехка и фина. Гарвановата коса се сливаше с тъмнината, но бледата кожа проблясваше под леките лъчи на пълната луна. Главата се надигна и сивите очи се впиха в другата фигура. Мътно сиви очи, които бяха като маска, недопускаща другите към душата на това същество и умело прикриваща задните му мисли. Няколко кичура коса се спуснаха към лицето му и останаха там. В този миг черната роба се свлече надолу и шоколадовите очи на високото момиче откликнаха като повик на сивите. Миг по-късно тя срита черната купчина в краката си и пристъпи напред като стъпките и потънаха в мекия ален килим, разстилащ се из цялото помещение.
- Госпожице Валерион, очаквах ви. – проговори галантно мъжката фигура от дъното и проследи в поглед движенията на Катарина. В мига на тези думи момичето замръзна, превръщайки се в жива ледена фигура, но след това се усмихна леко и обърна глава по посока на Балтазар.
- Не ми пробутвай този английски акцент и евтини маниери от бароковата епоха. – въздъхна Катарина и направи две крачки към Балфор, но се спря сякаш нещо я разубеди от намерението да се приближи. – Нямам желанието да участвам в евтин опит за направата на сцена на „Гордост и предразсъдъци” в наши дни. Пък и господин Дарси е много по-красив от теб.
При тези думи тъмнокоската се разсмя и промени посоката си. С уверени крачки тръгна към стъклената секция, където бе сигурна че Балтазар държи своите така скъпоценни и дълго пазени алкохолни наслади. Уви, тази секция бе на другия край на помещението.
При поредната крачка някой я дръпна за китката и я отблъсна от поетия маршрут, измествайки я до малката масичка пред масивното огледало. В този миг Катарина можеше да усети дъха на Балтазар по кожата си, но дори не се съпротиви. Те имаха доста странни взаимоотношения. Бяха като брат и сестра, но не от онези по филмите или приказките, а нещо още по-фрапантно. Вечно бяха на различно мнение и много, ама изключително често си позволяваха да дразнят другите като в някой случаи дори действията им бяха в пълната си сила да отрекат брато-сестринската им връзка... Като този например.
- О, значи предпочиташ някакъв евтин герой от стара книга пред мен? – попита шепнешком Рошие и приближи устните си на милиметри от нейното лице. В тона се прокрадваше онази нетърпима арогантност, която изкараваше Катарина извън релси, но тя вечно търпеше и събираше негативността в себе си. Внезапно Балтазар се отдръпна назад и отмести поглед към прозореца и сипещите се парцали сняг, които го съпътстваха всеки божи ден, че вече официално можеше да заяви, че мрази Коледа и всичко свързано с нея.
- Баща ти идва днес. – каза сухо той, лишавайки думите си от каквато и да била емоция. Балтазар не бе човек на сантименталностите, но Катарина вътрешно си знаеше, че той изпитва същата омраза към онова чудовище като нея.
- О, и как е стария? – попита тя иронично, стоейки все още облегната на малката масичка в очакване на отговора. Не очакваше нещо изненадващо... През последните четири години всеки месец той идваше поне веднъж в това имение, за да я търси, но вечно губеше следите й. Само да знаеше, че тя бе тук. На стая разстояние, но не го знаеше.
- Не си прави шеги. Знаеш, че ако те намери ще ти посегне отново. – изръмжа Балтазар и за първи път тъмнокоската откриваше някакви едва доловими нотки на загриженост в тона му. Колкото и безчувствен да искаше да стане, Балфор винаги щеше да има онази сетивност, присъща за човешката му природа. Въпреки това Катарина бе съгласна с думите му и не каза нищо повече по тази тема. Съвсем безшумно тя се приближи към него, облягайки ръце на рамената му в опит да успокои бурята от мисли и емоции в него. В Балтазар тя харесваше онзи арогантен непукист, който не се интересуваше от хорското мнение, но пък обожаваше интригите и вечно бе готов да живее на ръба. Та нали това правече вече четвърта година, след като прикриваше Катарина в свое имение? Момичето положи брадичка върху дясната си ръка и прошепна:
- Имам една приятна новина за теб.
Нещо хищническо проблесна в очите му. Катарина не го видя, но бе сигурна, че бе така, защото всяка клетка в тялото му потрепваше от напрежение, в очакване на прословутата новина. Ах, как тя обичаше тези моменти, в които можеше да го накара да се пържи на бавен огън, молейки я да сподели новината, но сега бе различно. Самата тя искаше да сподели мислите си час по-скоро. От няколко дни в погледа й бе една симпатична червенокоската. Хората говореха, че е наследница на основоположниците. Парче свежа плът в градчето. Наследница на мощна фамилия, но трайно отегчена от манията на баща си по убийството на младата Анджелик. Тънка, дяволита усмивка изви крайчетата на устните на Катарина.
- Твоята новина се казва Арая Деймос Блъдроял. – прошепна тя и се отдръпна назад. Балтазар рязко се обърна и пристъпи към нея, но Катарина се дръпна назад. В очите му имаше толкова живот, колкото не бе виждала след мистериозната му среща с Лия Джеймс. Прословутата Лия бе прислужница на една от взеизвестните фамилии и бе тази, която вмъкна Балфор в историята на фамилиите-основателки. От тогава той страдаше по надеждата, че някой ден ще има честта да се запознае с някой от истинските наследници на основателите и да заформи някаква интрига, за която само можеше да си мечтае през останалото време. Но пък илюзиите бяха родили толкова велики планове за осъществяване на целите му.
- Не съм очаквал нещо толкова прекрасно от твоя страна... – ахна изненадано Балтазар, правейки нов опит да се приближи към Катарина и този път тя не помръдна. На лицето му се изписа съучастническа усмивка в отговор на нейната дяволита. От страни двамата вероятно можеха да ви заприличат и на новото поколение Бони и Клайд, но с много по-изискана визия. В сивите му очи Катарина ясно можеше да прочете, че би получила всичко пожелано като награда за прекрасната новина, но тя не каза нищо, защото вече бе получила най-нужното и желаното – защита от доведения си баща. Сега бе ред на Балтазар за заслужи нещо толкова приятно и стоплящо кръвта. Още миг двамата стояха един срещу друг, загледани в очите на другия, когато тъмнокоската разруши тази мисловна връзка. Със ситни крачки тя се запъти към вратата, все още открехната. Взе робата в ръка и затвори след себе си като стъпките й отново отекнаха в дълбочината на коридора. Балтазар още няколко секунди стоя така изправен и загледан в собственото си отражение.
Арая Блъдроял. Арая. Блъдроял. Арая Деймос Блъдроял.
Наум той не спираше да си повтаря името от страх, че можеше да го забрави. Съвсем машинално Рошие се приближи към стъклената секция с всевъзможните алкохолни наслади и извади една тъмна бутилка без надпис или видимост към течността вътре.
„Пий от тази бутилка в най-щастливия момент от живота си” – бе казал баща му, когато му я връчваше. Разбира се, човекът имаше предвид сватбата му, но всички знаеха, че Балтазар не бе по онази лигави сантименталности, че да издържи дори година в компанията на една жена пък камо ли да се ожени за нея. Затова поводът бе идеален за оползотворяването на тази така пазена бутилка. В следващите няколко часа Балтазар Балфор Рошие се наслаждаваше са приятната, сгряваща компания на старото, отлежало уиски, приглушената светлина на свещите, тихо падащия отвън сняг и кънтящото в главата му име на наследницата на Блъдроял, с която имаше намерение в най-скоро време да се срещне.

Брой мнения : 181 Join date : 05.12.2011

Одобрен! ^^