Loraine Hotel

Брой мнения : 219 Join date : 07.12.2011

Стоях безмълвна и го гледах втренчена. Не очаквах това. И вместо да му се развикам останах смълчана и обмислях думите му. Беше прав, но бях прекалено горделива, за да си го призная. Трябваше да отмъстя, трябваше да се боря, а аз се самосъжалявах и обиждах този..този..Хенри. Не знаех дали трябва да се засегна и да избягам като малко момиченце или да продължа. В крайна сметка избрах второто. Той би бил чудесен съюзник и много полезен в разгадаването на книгата и улавянето на онези животни.
Приближих се към него и му казах с равен тон, които не излъчваше и най-малкото чувство:
-Не знаеш какво щеше да направи баща ми. Никой не знае. И нямаш право да ме обиждаш-виж себе си-закоравял вампир, които никога не е обичал и не изпитва и капка съжаление. Но си прав за едно-трябва да им отмъстя. Имаш ли план?
Последното изрекох с едва доловим сарказъм. Мразех да ме мачкат или да ми казват какво да правя, но трябваше да се държа добре с него, за да ми помогне.

Брой мнения : 111 Join date : 16.12.2011

Той я погледна и направи нещо което се случваше изключително рядко.Стана и с такава бързина се насочи към момичето че следващото единствено което бе че той я държеше за гърлото на няколко сантиметра от пода и към стената.Очите му бяха черни а зъбите му бяха се показали.
=Слушай какво глупаво момиче ти не ме познаваш и не знаеш нищо за мен за това послушай съвета ми и мисли преди да говори и най вече когато си ядосана защото може и да не доживееш следващата година с това държание към останалите.-отвърна той със студен глас като гледаше момичето с черните си очи
След около минута-две той я остави на земята и се превърнал в предишния си вид и се насочи към стола си и седна в него сякаш нищо не се бе случило.
-Сега ми разкажи за тези хора.Колкото повече знам толкова по добре-отвърна той без да я поглежда.
-Какви са ,какво искат от баща ти.Надявам се поне това да си успяла да научиш-продължи той седейки си най-спокойно на стола.

Брой мнения : 219 Join date : 07.12.2011

Мразех вампири. Много. Ако не беше баща ми отдавна да съм избягала далеч от Хенри, но в тази ситуация и двамата имахме полза един от друг. Усмихнах се при тази мисъл и най-спокойно отново седнах на леглото.
-Ако не си забравил още съм под онази магия-подхъврлих съвсем небрежно, въпреки че казах тези неща изцяло под мой контрол. Може би се държах прекалено гадно, но онези отрепки също бяха вампири и изпитвах някаква странна ненавист към тях. А колкото до този до мен-опитвах се да вникна и да разбера дали под тази жестока маска се крие друг човек, но колкото пъти бях на крачка да разбера, Хенри ме отблъскваше със глупави заплахи като тази. Нямаше да водя задушевни разговори с него. Правехме, каквото правехме и когато освободя баща си нямаше да имам нищо общо с него.
-Бяха вампири...-започнах описанието на двамата, изиграли ключова рола в живота ми-бяха с черни наметки и не можех да ги видя много. Бяха страшно високи, гласовете им бяха плътни и доста застрашителни-настръхнах при спомена-видях част от ръката на единия-имаше големи остри нокти и кожата му....изглеждаше ми слузеста и бяла. Чух ги да говорят за книгата, къде е, споменаха името ти и адреса и сякаш единия те познаваше доста добре. Чух ги да говорят за проклятито на баща ми...и общо взето това беше. Тръгнах по следите ти като последната глупачка.
Боже, аз глупачка ли се нарекох. Случваше ми се доста рядко да се самообвинявам, а какво остава пред някой друг.

Брой мнения : 111 Join date : 16.12.2011

Той четеше книгата без да я поглежда
-Ти за колко наивен ме взимаш.Не ми отговаряй знам че тези неща си ги казала ти и не се оправдавай със заклинанието.То действа на само ако те питам иначе през останалото време може да си говориш каквото си искаш.Да не би да си мислиш че ще използвам магия ако не знам нейното действие-отвърна той
-Мрази ме колкото искаш но така няма да помогнеш на баща си.Не ми се струват познати макар че щом са вампири трябва да ги познавам непременно е не така.-продължи той
-Искам да разбера повече за така нареченото проклятие с всички детайли разбра ли.
Макар и да бе с голямо количество търпение това момиче започваше да го нервира.Обвиняваше всички за нещастието си вместо да си мълчи и да мисли тя говореше ли говореше без изобщо да мисли.

Брой мнения : 219 Join date : 07.12.2011

-Това, което знам за проклятието не е много, но надявам се да помогне. Баща ми е затворен във времето. Не остарява, не изпитва глад или жажда, просто е застинал във времеви пространстовото и това е. В нещо като клетка и трябва заклинание, за да се разруши. Тогава ще приеме нормалния за тази година облик. Ще мога да говоря с него, да го докосвам, а сега сякаш е отделен от мен и от света-разказах набързо това, което знам и млъкнах. Щом хенри държеше на тишината-добре. Въпреки, че повече предпочитах да общувам и да говоря.
Кръстосах крака и се втренчих в него, очаквайки реакцията му. Дано знаеше нещо, защото щях да се побъркам. Исках начаса да предприемем нещо, но отлично знаех, че нищо не е толкова лесно, колкото изглежда.

Брой мнения : 111 Join date : 16.12.2011

Той я погледна за миг и след това отново се съсредоточи в книгата
-И как баща ти е заслужил това проклятие.Какво е направил не може просто така да са го проклели.Проклятия от този тип да доста силни и служат за цел наказание на тези върху които са.Да не говорим че този вид са доста силни-каза той и погледна
Тук имаше и нещо друго и той се опитваше да го разбере но в момента нямаше време за това
-Сега ми разкажи как баща ти се озовал в тази ситуация

Брой мнения : 219 Join date : 07.12.2011

-Честно казано не съм си задавала този въпрос досега-промълвих учудено. Не вярвах баща ми да е направим нещо такова, но животът бе пълен с изненади и неочаквани обрати и вече станах свидетел на такъв. Не исках отново да оставам неприятно изненадана, затова продължих да говоря, надявайки се Хенри да знае нещо повече:
-Веднъж се беше забъркал с едни типове, но си разчистиха сметките. Дължеше им пари, но им ги върна. И повече нямахме проблеми, нито баща ми се е оплаквал. Странно е...Нямам си и на представа в какво съм се забъркала.
Бях като малко изгубено дете, което съдбата подмяташе като перце. Ведин момент бях на прага да осъществя мисията си, после всичко се преобърна и сега разменям информация с вампир. И то доста дразнещ вампир.

Брой мнения : 111 Join date : 16.12.2011

Той въобще не я удостои с поглед ама въобще.
-Това че той не се е оплаквал не значи че е нямал проблеми.Не е лесно да се измъкнеш от такива хора-отвърна той и я погледна за миг
Той се загледа за един продължителен миг в нея и след това прелисти книгата
-Знам че не ме харесваш особено.Мислиш че съм като всички вампири може и така да е но ти сама ме потърси-отвърна той и погледна смаяното момиче
-Не се изненадвай знам какво си мислиш личи ти по държанието-отвърна той и погледна пак момичето

Брой мнения : 219 Join date : 07.12.2011

-Аз....-стъписах се за момент, кратък момент, но после продължих да говоря. Така или иначе Хенри вече си бе изградил представа за мен, която макар и донякъде грешна нямах сили да разсейвам-...вярно е. Откакто те познавам се държиш ужасно. Понякога трябва да си по-мил.
Погледнах го някак, и аз не знам как. Нито съчувствено, нито ядосано, просто го погледнах. Но по своему този поглед съдържаше много.
-Да не мислиш, че ми е лесно и отгоре на всички проблеми, които ми се струпаха изведнъж, трябва да търпя и гадното ти държане. Не казвам, че аз съм светица, но бъди по-мил и не се дръж идиотски.
Май бе дошло време на излияния. Или така си мислех, но нямах настроение да му говоря за характера на хората, за доброто и т.н. Просто заобиколих темата и попитах:
-Имаш ли идея в какво се е забъркал с тези хора или да кажа вампири?

Брой мнения : 111 Join date : 16.12.2011

Той я погледна и се усмихна
-Аз ли се държа ужасно.Ти си тази която се държи така обиждаш ме опитваш се да откраднеш от мен, съща така и ме излъга-говореше с нормален глас
-А аз какво не те познавах предложих ти къде да отседнеш също така ти можеше да откажеше,но си имала точна представа какво вършиш, нали така.После имаш нахалството да ми казваш че аз съм се държал ужасно.Първо виж себе си и после съди останалите.Вярно имала си проблем добре но може да дойдеш и да ми кажеш всичко в очите а не да се промъкваш с надежда че всичко ще ти се размине-продължи той да говори като си седеше най спокойно в стола и гледаше момичето в очите.
Така се надяваше тя да помисли над думите които бе изрекла преди това.той затвори книгата в очакване тя да изръси поредната доза глупости

Брой мнения : 219 Join date : 07.12.2011

Стоях и го гледах смълчана, този път наистина не знаех какво дакажа. Една част от мен крещеше, че той е прав и трябва да му се извиня, а другата-да не потъпквам достойнството си. Не че вярвах да ми е останало такова. Кражбата наистина беше нещо отвратително, а той бе прав и...май трябваше да кажа нещо мило.
Не бях по лигавите разговори за чувства и т.н. Но вярвах, че този път щеше да ми се наложи да говоря. И то не поредната "доза глупости", както си мислеше Хенри. Явно не е толкова себичен и егоистичен, колкото изглеждаше. Може би бе добър, а когато се усмихна изглеждаше добър.
Въздъхнах тихо, но той ме бе чул. Естествено, беше вампир.
-Ами...аз..-започнах да заеквам-....може би наистина съм се държала грубо-не може би Паола, направи го на идиот. Червена точка.-..и кражбата и всичко, което ти наговорих....не съм го мислила наистина, а ти много добре знаеш защо исках да я открадна. Ти също би го направил.
Скръстих ръце и наведох глава. Позата ми не излъчваше нищо, най-малко вина. По-скоро някакво безмълвие и безпомощност пред правотата на вампира.

Брой мнения : 111 Join date : 16.12.2011

Той я погледна с лек поглед
-Може би но първо щях да попитам дали можеш да ми помогнеш-отвърне той
Хенри бе правил доста неща през живота си дори за малко да стане жертва на един демон но в крайна сметка успя да го затвори отново в Ада.Такова проклятие като на бащата на Паола бе доста силно и той не бе сигурен дали щеше да се справи сам
-Ще ти кожа направо този тип проклятия са доста силни и не знам дали ще мога да го премахна макар и да съм доста вещ в този занаят.Ще ни трябва истинска вещица която да го премахне.Единствена която има опит с подобен тип магии не живее в Америка.-отвърна той и погледна момичето
-Но ще се постарая и аз но не обещавам много-продължи той.
-Явно този който го е проклел е искал да бъде сигурен че никой няма да може да го обърне и да го спаси-продължи в същия дух той
Наистина трябваше да разбере повече за бащата на момичето и този който го е омагьосал
-Разкажи ми повече за него дори и най несъщественото,разговори които баща ти е провел докато си е мислел че няма никой наоколо и също за тези типове с които е имал работа-каза той накрая и я погледна в очакване.

Брой мнения : 219 Join date : 07.12.2011

Започнах да разказвам, като вперих поглед в дънките си, които ми се сториха извъредно интересни в момента:
-Ами...в началото всичко бе наред или не е било, но не съм забелязала. Колкото повече пораствах, толкова повече разбирах, че баща ми затъва в дългове и си има работа с разни мрачни типове. Беше и комарджия.
-Една вечер се прибра късно. Скараха се с мама и след като тя се прибра в стаята си го чух да говори по телефона. Беше нервен, говореше за някакви пари и убийство. Не можах да схвана-не го чувах добре, а и бях малка, за да осъзная.
-После баща ми изчезна и видях онези типове, които си говореха за това и в крайна сметка са ме използвали.
Вдигнах рамене. Всичко ми бе неясно, а ако Хенри не можеше да помогне бях изгубила всякаква надежда.
Погледнах го очаквателно, въпреки, че нямах кой знае какви надежди.