Име: Антъни Лайтнър
Години: 22
Вид: човек
История: "Съжалявам че обстоятелствата се стекоха така. - Поколеба се за миг, после добави: - Не бях планирал да те посетя толкова неочаквано, но смъртта не попита татко кога е най - подходящото време да го прибере... "- И млъкна, когато усети ефекта от думите си. Може би тяхната очевидна неуместност го притесни. Изражнието й говореше вместо нея - тя не знаеше... Лицето и пребледня, дясната й буза проблясна на лунната светлина - защо по дяволите плачеше за него? Защо се прави, че й пука? Дали щеше да е по - малко мъчтелно, ако просто я беше ударил? И все пак не се извърна, просто остана неподвижен, с ръце в джоба на якето. "Не знаех, че си толкова добра актриса." - Каза си на ум.
Беше чувал за случаи, когато писмата се губеха по пътя и не достигаха до получателя, но това със сигурност беше достойно за първа страница на ежедневника, който стареца му четеше всяка сутрин, на закуска. Да, "четеше" в минало време, защото никога повече нямаше да го направи. Беше починал преди две седмици при трагичен инцидент на шосе 59, на няколко преки от тяхната къща. Стройната тъмнокоса жена, която сега стоеше пред него беше негова майка, поне по документация и кръвна линия. Дума не може и да става за истинското й значение. Беше ги изоставалиа - него и баща му, преди повече от десет години. Нито едно писмо или телефонно обаждане от тогава - "Ето това е то, истинската майчина любов.", мислеше си често Антъни. Мислеше си го и сега, стиснал здраво дръжката на куфара си, застанал пред верандата на дома на майка си. Дома в град, в който не беше стъпвал. Дома на жена, която си спомняше бегло и присъствието на която му беше липсвало толкова години.
Хелена протегна ръка към сина си. Последния път, когато го беше видяла стигаше до колената й, а сега трябаше да вдигне поглед, за да срещне очите му. Антъни отстъпи назад, сякаш ударен от електрически шок - така му подейства опита за близост, от страна на майка му.
"Не съм тук, защото го искам. И не планирам да оставам за повече от няколко месеца."
Майка и син се разминаха на входа на бялата къща, дома, в който единия бе избрал да започне на чисто и да създаде ново семейство, а другия прекрачваше ниския му праг за пръв път.
Характер: "Не те харесвам. Всъщност, "харесвам" е единственото прилагателно, с което бих могла да опиша чувствата, които изпитвам към теб. Но не ме разбирай погрешно - ти си нестабилен, безотговорен, пълен боклук! Забравяш дати, дори собствения си рожден ден, как бих могла да очаквам да запомниш нашата годишнина? Единственото, което харесвам в теб е външния вид, но и той не е достатъчно, за да съм с теб още една година... Пропилях цяла година от живота си, за да съм с теб и за какво? За да мога да се подготвя за бъдещото майчинство, защото живота ми с теб беше чоно това - ти си едно голямо дете, което никога няма да порасне! Разбирам защо майка ти те е изоставила, само като си помисля какъв си бил като малък..." - Лия забърса с ръкав подпухналото си от плач лице и тръгна към изхода на "The Black and The White" - заведението, в което беше срещата й с Антъни.
" Значи дете... - Мислеше си Антъни, отпивайки голяма глътка бърбан, надявайки се погледите на десетките клиенти скоро да се извърнат от него. - Лошо чувство за хумор - може би, както и липса на интелект. Да, определено не съм умен... Също съм й егоист, исках те само за себе си, докато бях с други зад гърба ти. Значи съм и нелоялен? Лош? Такъв ли съм в действителност? Ами приятелите... Които нямам... Ако ги имах сигурно биха се сългасили с теб. Интересно колко истини можеш да научиш за себе си - истини, излезли от устата на една жена. "Жените... Никога няма да мога да ги разбера." - Остави няколко банкноти под стъклената, вече празна чаша и излезе навън, нагласяйки слушалите на ай-пода си на ушите.
Външен вид:
Висок повече от нормалното, а според някой точно толкова колкото трябва. Зависи от с какви очи гледаш на това, или по - точно колко високо са поставени те. А очите? Кафеви, изглеждат кафеви, само огряни на слъчева светлина (крушка от лампа върши същата работа), през цялото останало време биват окачествявани като "просто тъмни". Притежател на тяло, за което се грижи и това си личи. Същото може да се каже и за косата, която обаче винаги е на заден план. Дрехите - такива, каквито носят всички. Понякога по - крещящи, от необходимото и все пак е някак нормален, що се отнася до начина на обличане. Няколко пиърсинга и татуировки - на видими места. Планира да направи още няколко, стига да им измисли подходящо място и смисъл.
Името на лика, който ползвате:
Luke Pasqualino
Чет Юли 11, 2013 2:23 pm by 
