Антикварният магазин на Клеменс

Събота бе един от най-неблагодатните дни за Клеменс, защото именно тогава хората имаха навика да решат да излязат на пазар, а той, като истински представител на своята раса не бе особено трудолюбив.
Вероятно няма нужда да се споменава и, че вампирите ненавиждаха светлата част на денонощието, позната на мнозинството като ден, по простата причина, че именно тогава бе тяхното време за сън и те с нежелание (поне онези, които не притежаваха защитен талисман) трябваше да се крият в сенките, предпазвайки се от язвителните лъчи на слънцето.
Освен това, бе наближил онзи досаден празник на име Коледа и човеците като луди обикаляха магазините, в търсене на перфектния подарък за своите близки, което отваряше на Клеменс допълнително работа с малоумници, които не правеха разлика между ваза от Ренесансовия период във Венеция и дрънкулка, която можеше да се купи лесно на всеки пазарски ъгъл. Ето защо, въоражил се с чаша ирландско кафе, кутия внесен от Кайро тютюн и прословутата си лула от морска пяна, Корънтийн се бе изпънал в коженото си кресло и с язвителен поглед наблюдаваше звънчето на вратата, което го известяваше за пристигането на нов клиент.

- Това колие едва ли е подходящо за дама с вашия социален статус, госпожице. Предлагам ви на се насочите към юверлирния магазин 50 метра по-надолу по тази улица. Там биха ви предложили нещо по-изгодно. - рече Клеменс и изпусна тънка труйка сивкав дим през леко отворените си устни, а ароматът на изгорял тютюн се разтопи в наситения с аромати от миналото, въздух на малкото, уютно помещение. Вампирът дори не си направи труда да смени позата си, камо ли да стане, за да покаже на жената колието, което тя бе поискала. С годините Корънтийн бе придобил уникалната способност да преценява хората от пръв поглед и до сега не бе грешил нито веднъж в преценката си. Беше му пределно ясно, че дамата нито има парите, нито намерението да купи бижуто, и именно по тази причина той не сметна за необходимо да и обърне каквото и да било внимание.