Katarzyna Pawlak
Брой мнения : 15
Join date : 08.12.2011
 | Заглавие: Katarzyna Pawlak vs. Eleonora Vasilievna  Нед Дек 11, 2011 6:53 pm | |
|  Име: Катаржѝна Павлак/ Елеонора Василиевна
Години: 21
Раса: Човек
Диагноза: Шизофреничка, страдаща от раздвоение на личността
Лик: Katie Cassidy
Някога и Тя беше щастливо малко дете, което тичаше из тучните ливади и се радваше на всяка малка прашинка. Смееше се досущ като останалите, а русите й къдрици биваха развявани от леките ветрове, които постоянно духаха от север. Беше безгрижна и необременявана от нищо. Единствено й задължение, ако можеше изобщо да се нарече такова, бе просто да бъде дете и нищо повече. Предполагаше се, че родителите й винаги щяха да са там до нея и да я обичат, но нещо се случи. Всъщност беше поредица от неща, които помрачиха живота им и особено този на малката Катя. Да бъдеш полякиня по време на Прехода е едно, но да бъдеш полякиня по време на Прехода с леля шизофреничка... Това е друго.
18 септември, 1994.
Катаржѝна беше на пет и бе още във фазата, в която всичко й се струваше повече от необикновено. Стоеше свряна на тавана до дърворезбования гардероб и с небивал интерес разглеждаше старите играчки на майка си. Крокодил, пчела, парцалена кукла, влакче...
- Не, не, не...- чуваше нечии истерични писъци и тропане на няколко чифта обувки.- Не, не, не... Ягода, Ягода!- установи, че гласът принадлежеше на майка й и това силно я притесни. Майка й викаше отчаяно името на сестра си, но нищо освен безумно суетене не се случваше наоколо. Катаржѝна се изплаши. Имаше нещо, но крехкото й детско съзнание определено нямаше как да предвиди това, което се бе случило в действителност.
Измъкна се тихомълком от тавана и слезе на втория етаж. По коридора не забелязваше ничие присъствие и това, като че ли я успокои малко. Усмихна се и се затича към стаята на леля си. Отвори вратата, а това което я посрещна...
- Катаржѝна!- майка й се обади иззад нея и се спусна да хване момиченцето си, но бе прекалено късно. В съзнанието на Катя вече се бе отпечатало безжизненото тяло на Ягода Еберт висящо на колан от тавана. Беше прехапала езика си, а бялата й сатенена пижама приличаше повече на бинт на мумия, отколкото на нещо друго.
- Най-накрая проклетата шизофреничка престана да ни пречи!- русокоската бе чула баща си да казва това по-късно същия ден. Това я довърши. Оттам насетне година след година Катя започна да се затваря в себе си... Откъсна се от околния свят и заживя сама сред масата.
12 януари, 2005.
Да си в пубертета не беше никак лесно, а да си в пубертета и първите симптоми за шизофрения да те преследват беше... мъчение? Не, беше много повече от това и надали същестуваше правилна дума за това.
- Днес е на преглед!- майка й извика срещу баща й, докато Катя седеше й ги гледаше почти с нулев интерес. Всъщност, да, интересът й беше нулев.
- Заведи я ти! Писна ми да кибича в шибания кабинет на онази откачалка.- баща й се изказа цветущо и тропна по масата. Беше му писнало да живее с тегобите на семейството и във всеки възможен миг проклинаше, че се бе оженил за жената срещу му; защото ако не го бе направил сега нямаше да е в тази ситуация- да има дъщеря шизофреничка. За всичко бе виновна съпругата му и тъпата й сестра! Едната беше болна, а другата носеше гените й. Цялата система бе прецакана, дъщеря му също... А да имаш „прецакана” дъщеря бе проява на слабост за него; беше го срам да сподели, че Катаржѝна е негова плът и кръв, защото според него го превръщаше в повреден.
- Не мога, трябва да поговоря с учителите й. Крайно време е да им кажем!
- Няма да я заведа! Или ти, или изобщо няма да ходи! Най-добре да се „прегърне” с въжето около врата и да се приключва!- извика отново и Анастасия застина от презрението на съпруга си.
- Махай се! Махай се от дома ми! Тръгвай си!- в мига, в който се окопити Настя се развика и му посочи вратата. Цялата трепереше, докато изричаше думите, но Пьотр просто й кимна сковано и си тръгна. Миг, който бе чакал от момента щом разбра, че Катя е „прецакана”.
Мразеше я! Мразеше я, както никой друг.
Катаржѝна изчака той да напусне стаята и започна да се клати напред назад като навита на пружина играчка. Гласовете в главата й отново взеха превес и тя потъна в малката си лудница.
Миг, който отново я беляза... Миг, който я доближи до Елеонора.
14 май, 2009.
- Ще трябва да я хоспитализираме...- психиатарът й прошепна на майка й, докато Катя рисуваше хора-клечки. Днес бе един от дните, в които тя дори не говореше. Просто седеше сковано и само и единствено ръката й се движеше. Опитваше се да устиска, да накара гласовете, които чуваше да замлъкнат. Поне за малко; за миг; за премигване. Искаше да спре да бъде откачена, но просто нямаше как.
Ядрата на клетките й бяха откачени... Спасение нямаше.
- Не можете, не можете. Само аз й останах.- майка й шептеше бързо и припряно. Искаше всячески да спаси момиченцето си, макар й то да бе прекалено пораснало и прекалено повредено, за да бъде спасено.
- Боя се, че нищо не може да се направи. Просто е необходимо.- докторът й съобщи декларативно и кимна на някого иззад Анастасия.
Две здрави ръце се появиха зад гърба й и я прихванаха като в менгеме.
- Съжалявам, госпожо Павлак, но щом не става доброволно... Тя вече е възрастен и е опасна за обществото.- психиатарът й обясни „съчувствено”, но Настя изпадна в истеря.
- Не! Не! Не можете! Тя ми е дъщеря! Моето момиченце! Оставете ме! Пуснете я!- жената се мяташе диво в ръцете на охраната й се опитваше да се отскубне, за да вземе Катаржѝна в прегръдките си и да си тръгнат оттук. Щяха да потънат вдън земя и никой никога нямаше да ги открие.
- Довиждане, госпожо!
- Катяяяяяя!- провикна се за последно майка й и за пръв път от доста време момичето се завъртя, за да се прочете ужаса в очите й. Имаше миг просветление, но после и то си отиде, както всичко от нея.
Същата вечер Анастасия Павлак бе открита с прерязани вени в дома си, а Катаржѝна бе тази, която я намери. Русокоската използва момент разсейване от страна на санитарите и се затича към дома си. За жалост не намери усмихната жена, която очакваше, а безжизненото тяло удавено в локва кръв.
И това я довърши! Катаржѝна се прекърши, но заедно с нея просъществува Елеонора. Елеонора Василиевна.
Последната се роди внезапно, но продължи да се оформя с времето- историята й, ролята й в живота на Катя, познаните й приятелите й. Крайният вариант, който се получи бе безскрупулна кучка, която посвети живота си на... свръхестественото. Противно на Катаржѝна, която живееше свряна в себе си и страдаща от шизофрения, Нора бе човек, който се запознаваше с хората, използваше ги и после ги захвърляше. Беше й забавно, защото отмъщаваше за всичко, което се бе случило на Катя.
Да, въпреки всичко двете знаеха за съществуването на другата. Елеонора приемаше „шизофреничката”, както я наричаше, за домашен любимец, за когото е задължена да се грижи; а Катаржѝна приемаше „убийцата” за някого, който рушеше самоличността си. Но всъщност това надали имаше значение, понеже до преди Елеонора русокоската бе разрушена, самовглъбена и откъсната от света.
Щом Василиевна се роди, Катя започна да съществува отново. Вече бе престанала да чува гласове; параноята също си бе тръгнала, а желанието за самонаранение умря. Кой да очаква, че раздвоението на личността ще подейства като лекарство.
Сега проучванията на Нора ги бе довела в този град. Бе открила нещо необикновено около него, а необикновеното й гарантираше свръхестествено; а свръхестественото й гарантираше приключение. За жалост щом се нанесоха, Елеонора бе изтикана от Катаржѝна, а последната си нямаше й на идея какво прави тук. Съжителстваха заедно, но всяка си имаше отделно съзнание, така че ако не пишеха в дневника нямаше как да разберат какво се е случило.
Нора си бе повярвала прекалено и бе заключила, че Катя няма да я безпокои поне 6 месеца, но за нейно огромно съжаление шизофреничката се появи само 6 часа по-късно.
Допълнително:
- Катаржѝна е шизофреничка, а сега страда и от раздвоение на личността. Второто й аз е Екатерина Василиевна- ловец на свръхестественото... или поне тя самата се определя така.
- Двете и самоличности си имат представа една за друга, но комуникират много рядко по между си чрез Дневника.
- Елеонора е причината да се преместят в града, но Катя си няма й на представа какво прави тук. В момента двете са битка чие съзнание ще надделее. | |
|
Katharina Valerion
Брой мнения : 181
Join date : 05.12.2011
| | Заглавие: Re: Katarzyna Pawlak vs. Eleonora Vasilievna Нед Дек 11, 2011 8:02 pm | |
| | |
|
