Някъде в миналото ;;

Admin Брой мнения : 425 Join date : 05.12.2011

Дззззз!
Режещият звук направи няколко пируета из помещението, сетне замря, оставяйки тишината да се намести на почетното място и да поеме контрола в свои ръце.
Точно четири минути и тридесет секунди по-късно всичко се повтори..И после пак.Един безкраен кръговрат, който имаше една едничка цел:да накара Анджелик да отметне завивките и да излезе от топлите предели на леглото.
Няколко сантиметра по-наляво от източника на дразнещия звук, в лицето на тумбест будилник с ярък червен цвят, шареният юрган, обшит с разноцветни парчета плат се повдигна ритмично, а тихото мърморене под него издайнически оповести координатите на Ан.
Дззззз!
Безмилостната борба продължи.Смелият и находчив будилник атакува на равномерни етапи без да си прави труда да губи време в излишни стратегии.Нападаше открито, режеше остро.А Анджелик продължаваше да опорства, защитавайки територията на леглото.Докато не осъзна, че не издържа повече.Разноцветната фантазия, в която я бе натикал съня, представляваше голям магазин за желирани бонбони, чийто рафтове бяха обсипани с най-различни цветове и форми, кои от кои по-опасни за зъбите с високото си съдържане на захар.
И тогава се появи онова дразнещо „дззззз”.Разтресе помещението, а стените се напукаха.В тези последни минути на блаженно щастие, Ан направи това, което всеки друг нормален човек би направил.Протегна ръка, сграбчи сбирщинката гумени мечета и я натика в устата си.
А после юрганът бе запратен в другия край на помещението със светкавична скорост.Горкото парче плат преживя сблъсък със стена, а после се свлече в близост до голяма купчина списания, чиито разноцветни страници бяха запълнени от снимки на коли, мотори и всякакви други модерни машини, с които богатите мъже прикриваха своята липса на коса или ниско самочувствие.
Ан се изправи до седнало положение, а намусената и физиономия бе видна от километър.Сякаш бе шестгодишно хлапе, но което току-що бяха заявили, че Коледа се отменя поради липса на ресурси.
-Исках тези мечета-промърмори , а босите и крака докоснаха пода.
Няколко прозявки по-късно вече бъркаше старателно голямата купа корнфлейкс, която щеше да и послужи като закуска.Пижамата бе заменена от тесни дънки в черен цвят и червена карирана риза, изкопана от голямата купчина дрехи, живееща необезпокоявано в гардероба и.
И ето го пак онова изключително дразнещо „дззз”, което сякаш нарочно я предледваше-Точно когато бе решила, че будилникът и и върти поредната доза номера, останови, че звукът не идва от тумбестия дразнител.
Малкият апартамен, в който бе отседнала, разполагаше с какво ли не.Имаше печка с цели четири котлона и диван, в който бе изключително лесно да се загубиш.Но като всяка американска мечта си имаше своите недостатъци.И звънецът определно попадаше в тази графа.Така де, не бе особено приятен звукът, който се носеше наоколо.
Анджелик въздъхна шумно и остави лъжицата на масата.После се протегна сънено и отвори вратата само за да посрещне познатата физиономия на Тейт.
-Я кого виждат очите ми.-промъмрмори момичето самодоволно и му направи път

Пп:Казах ти, че ще стане тъпо ;д
Но пък не е особено дълго, както обещах ^^

Брой мнения : 98 Join date : 16.12.2011 Age : 28

Сняг! Сняг! Сняг! Прозореца безе затрупан в това бяло пухкаво нещо, което се разтапяше за отрицателно време в ръцете на околните. Щорите бяха пуснати, но той пак усещаше колко затрупа бе малката къщурка. Той се бе загубил в огромното легло под многото завивки като си тънаникаше някаква песен. Поредният скапан ден - помисли си Тейт, което не беше точно така, поради причината че точно днес беше важен ден за него. Имаше нещо като юбилей който спазваше, а той се състоеше от дългото си запонзанство с Анджелик. Вече половин година.
- Половин година и още съм жив?- каза съвсем тихо на себе си, отлепяйки устните си които почти се бяха слепили от съня. Размърда се леко и показа главата си над дебелия юрган гледайки право към часовника. Споменах ли, че Спароу имаше огромен страх към часовници. Тези ужасни предмети го плашеха до смърт, особено когато спеше съвсем спокойно и този плащещ звук му икарваше ангелите.
- Осем без десет. - вкисна се момчето, фиксирайки изписаното върху цифровия часовник на нощното шкафче до него, след което протърка очи, както правеше всяка сутрин. Доста рядко се случваше той да стане преди да бие това чудовище, но се получи, което беше добре. Изпревари да го изключени преди да минат десетте минути и отново да гсе изнерви от сутринтта. Съня му мина повче от спокойно, както винаги не сънуваше нищо. Мислите му пак хвърчаха на всякакви посоки. Какво да и подари? Докато гледаше към стената на която имаше някаква дата изобразена той си постоя значително дълго в седнало положение, губейки ценно време в експерименти дали ще си задържи очите отворени за по-дълго от пет минути. След изминалите петнадесет минути мислене, измисли какво да и подари. Толква време и накрая се сети просто за едно роза. Засмя се недоволен от въображението, което определено липсваше и се изправи мързеливо влизайки в банята.
След около отнетия половин час киснене под душа и десет минутното разхвърляне на гардероб, за да избре какво да облече пред невинната дама, той беше готов. Изтупан в дънки, които бяха така познати на всеки негов познат. Любимите му кецове, които за учудване доста топлеха и палтото.
- Мамка му! - тов амомче не се развиваше добре. Псува ръквиците си, които се бяха натикали някъде. Измънка някак странно недоволно, но и облекчено, след което излезе през вратата с гръм и трясък, тръгвайки бавно към уреченото място за изпълнение на задачата му. Вървеше бавно като охльов оглеждайки къщите през които минаваше. В крайна сметка беше забравил за цвете и след около десетина минути се появи с топка сня г в ръце. Обужаваше да усеща как ръцете му се вледеняват от студения сняг, а след као врата се отвори той запрати топката по дънките на приятелката си ухилвайки се подло. Какво заварване само?!
Влезе като огледа приятелката си. Както винаги изглеждаше толкова малка, невинна и красива. Усмихна се и се приближи, опитвайки се да премахне тази нейна объркана физиономия. Затвори след себе си вратата, а ръцете му се спуснаха по бедрото и изтупвайки снега, усещайки как мястото беше мокро. НЕ се почувства виновен, никак дори.
- Очакваше ли някого!- усмихна се като уви ръце около кръста и покачвайки едната нагоре. Обужаваше този нейн прекаресн аромат, което го караше да си се представя в различни ситуации с нея.

*предоставям ти бозестия ми пост*

Admin Брой мнения : 425 Join date : 05.12.2011

Вратата изскърца,а миг по-късно вече беше отворена, давайки път на голямо количество сняг, старателно офрмено в топка.Анджелик остана изненадана, ала не се намръщи.Причината се криеше в източника на стрелбата.Тейт влезе бързо в помещението, а топлите му пръсти, контрастиращи на студеното време навън, се спуснаха по бедрото и, карайки мислите и да се завъртят в неособено прилична посока.Така де, не бе нейна вината, че се чувстваше така.Усмивката се приплъзна по лицето и, карайки очите и да светнат.
-Всъщност да.-каза съвсем тихо.
Тейт бе по-висок от нея, затова и се наложи да се надигне на пръсти.Устните и докоснаха неговите, а ръцете му все още я караха да се чуди колко точно време щеше да им отнеме да стигнат до спалнята.Няколко секунди до вратата, после още няколко докато тя успееше да се пребори със..Господи, трябваше да престане.Отдръпна се от него все още усмихната.
-Дойде точно навреме за закуска.
Не и се искаше да избутва ръката му.Ала и се наложи.Пръстите и се сключиха около неговите и тя го задърпа към кухнята и по-точно пълната купа с корнфлейкс, с която се бе заела преди малко.Внезапно храната и се стори неособено приятна алтернатива за запълване на времето.Все пак щом той беше тук.Господи, пак започваше.Вътрешните и дебати отново се бяха завхрили като мини циклон в главата и.А тя се постара да ги прогони по всички възможниначини.
-Гладен ли си?-успя да събере малкото останали мозъчни клетки в главата си, формулирайки възможно най-глупавия въпрос, който някога му бе задавала.
Без да дочака отговор се насочи към гоемия дървен шкаф, в който бяха наредени всички купи, чинии и прибори.Трябваше да върши нещо, за да се отклони от бурята, чийто терен се бе оказал главата и.и отново неособено високия и ръст си бе казал думата.Тя се надигна на пръсти и затършува съдържанието на въпросния шкаф, докато най-после не намери това, което търсеше.
И тогава погледа и падна върху малки календар, кротко висящ върху лимонено жълтата стена, боядисана неравномерно.Датата я накара да преглътне мълчаливо.Господи, половин година.А тя бе забравила.Обикновено не ставаше така нали?Обикновено момичетата драскаха календара, чакаха въпросния ден да настъпи и със светнали лица чакаха половинките си.Е, това не значеше, че тя не го обичаше.Значеше само и единствено, че една гинко-билоба нямаше да и е излишна.
-Добре, забравих.-заключи тя най-накрая, обръщайки се към него.-Но предлагам да ти се реванширам по някакъв начин.-усмихна се при последните си думи и остави купата на масата.

ПП:Извинавй, че се забавих :/

Брой мнения : 98 Join date : 16.12.2011 Age : 28

Момичето си седеше с онази ехидна усмивка. Не и бе сърдит. Не и за това малко нещо. Гледаше лицето и, което по различно време иразяваше различни емоции. Усещаше как си мисли за нещо, беше достатъчно дълго, за да разбере кога и за какво си мисли, дори без онази дарба на вампирите.
Леко я завъртя като обиза устните си, след целувката която си беше откраднала. Не и ходеше да се прави на недостъпна, а и пред него тези номерца не минаваха. И двамата знаеха какво тончо следва, но той реши да я остави да се сети защо точно беше дошъл тук толкова рано.
Пръстите му се вкопчиха в нейните и започна да върви след нея гледайки идеално оформените и извивки, които определено го привличаха. Прехапа устната си и я пусна сядайки на високия стол около масата загледан отново във фигурата на приятелката си.
- Да, умирам от глад.- прмърмори като се усмихна щом тя отново срещна погледа си с него. Повдигна виновно рамене и най-накрая реши да отпусне захапката си, след акто от устната се спусна капка кръв. Облзиа я и се засмя следейки реакцията и, щом датата на календара и беше превлякла вниамние.
Да, беше забравила. От самото начало си личеше, но пък на всеки му се случваше. Направи онази сърдита физиономия като се обърна с гръб към нея.
- Ти забрави.- каза преструвайки се на обиден и тъжен. Облегна се отегчен на сотла като премигна няколко пъти. Не успя да сдържи смеха си и след няколко секунди се разсмя. Изправи се и се усмихн по онзи мил и топъл начин, който ивнаги изпълваше девойката. А и как да не простиш на това малко и невинно създание. Стана, приближавайки се до момичето. уви ръцете си около кръстта и, придърпвайки я към себе си. Устните му се залепиха за врата и, като издиша към него, а кожата на красавицата за отрицателно време настръхна.
- Съгласен.- подхили се умно като я повдигна, настанявайки я удобно на плота. Ръката му отмести купата с корнфлейкс. Вече бяха на едно и също ниво, а подсъзнанието му работеше толкова силно, че нямаше търпение да започне.
- Хайде миличка, какво научи тези шест месеца?- засмя се спомняйки си за всяка страстна нощ преживял с нея. Усмихна се и впи устните си в нейните, а ръцете му се спуснаха по талията и обгръщайки е нежно.