Истината бе, че нито едно от описанията не звучеше добре. И ни най-малко привлекателно всъщност. „С аромат на авокадо, рози и мед”. „Тропически водопади и леден кашмирен екстракт”. Какво по дяволите?
Индустрията, която в днешно време се занимаваше с производството на шампоани и всякакви подобни принадлежности, определено бе пред фалит. Иначе как бихте обяснили появата на едни от най-отвратителните гадости по пазара?
Така де, Джоузеф не смяташе да рискува с нито една от тях. Не му вдъхваха нито грам доверие, а това си беше много, предвид факта че преди седмица и половина пюрето от брокули и гъби бе взело връх над погнусата му.
Посегна към поставката за сапун, но спря за миг, усмислен дали млечният ефект, изтъкнат на опаковката ще му докара обрив. После обаче се примири и вдигна рамене, в обръщение към невидимото му АЗ, витаещо наоколо.
Водата се стичаше по цялото му тяло и за негова голяма почуда, бързо успяваше да отмие дори мислите отнасящи се към това, което би могла да съдържа евентуална мостра на душ гел от магарешки трън, печурки и листа от тундрата.
Като оставим настрана факта, че Блекуел сериозно бъркаше кулинарията с козметичната индустрия, всичко в главата му бе наред. Странно, ако се замислим, защото това се случваше изключително рядко.
Взе сапуна и за секунда го поднесе към носа си. Миг по-късно обаче реши, че не си струва да се плаши още повече и се зае да разнася бялото кубче наляво-надясно по кожата си.
Тъкмо бе достигнал до раменете си, когато откъм стаята се дочу лангъркане.
Без да се усеща Джоузеф повдигна вежди, подпря се на плочките и надникна иззад завесата сякаш щеше да се просветли относно случващото се в стаята. Е, не му отне особено много време да осъзнае че няма да достигне до прозрение така.
Бързо се мушна под дебелата струя вода, изплаквайки остатъците пяна от тялото си. Точно в този момент изглеждаше сякаш има рошав и подгизнал котарак на главата си, но.. това е друга тема, чието дискутиране би ни отнело повече време, отколкото ни се полага.
Завъртя кранчето и прокара ръка няколко пъти през косата си, което донякъде, само донякъде, съкрати описанието до „рошав котарак”...
Взе бялата хавлия от закачалката и я уви около кръста си, без да се интересува, че водата капе от всякъде.
Натисна бравата и бавно се изниза в стаята, оставяйки двойка мокри следи по мокета. Понечи да се насочи към дрешниците /още не можеше да свикне с идеята, че къщата бе твърде голяма и гардеробите зимуват далеч от спалнята/, ала очите му зациклиха на едно място.
Единственият плат който видя по тялото й, бяха дантелените бикини, заради които обаче не мислеше да пилее вниманието си. Тя седеше с гръб към него и като че ли дори не беше забелязала присъствието му. Тъмната й коса се диплеше надолу и рязко контастираше с бледата й кожа, правейки нещата още по-трудни.
Как само искаше...
Да, голата Анджелик определено не бе гледка, която можеше да подмине.
Чет Юли 11, 2013 2:23 pm by 
