Лирика

ТИ

Мрак ме бе покрил изцяло,
ти беше мойта светлина.
Ти моята надежда в бяло
стана и събуди любовта.

Бях сляпа за прекрасните неща,
ти за мен пробуди красотата.
Не чувствах нито обич, ни тъга,
но ти прогони самотата.

Сега за мене само теб те има
и няма ли те ще настане страшна зима.
Без тебе ще настъпят празни дни,
за това те моля винаги до мен бъди.



МЕЧТАТЕЛИ

Дъх на канела обвива ни двама.
Нима магия тук никаква няма?
Потъваме във облак от мечти,
край нас гълъбче високо лети.

Плаваме на борда на фантазията наша,
която ни отвежда чак до небесата.
Дори и да останеш сам в този блян,
пак от моите мечти ще бъдеш огрян.

Тук в този свят свикав и скучен,
всеки от нас е мечтател безумен.


ЧОВЕЧЕ

Наивно човекът върви през живота,
без път, без посока, просто се скита.
Въпроси безчет в ума му долитат
и... нали е човек, той просто си пита.

Простичко е всичко за тоя човек,
черно и бяло покрива му дните.
В безсилие и глупост минава цял век,
нищожен остава си до края на дните.