Ню Орлиънс, Луизиана, 2010г.

Брой мнения : 15 Join date : 08.12.2011

Беше "сезонът" на карнавалите!
Или поне така го обяви Елеонора, докато избутваше тълпата пред себе си, вървейки по една от най-оживените улици в Ню Орлиънс. Имаше ясна задача, ясна цел, ясно предначертан план, но нещо просто се объркваше, понеже тя продължаваше да бъде сред хората вместо да е притиснала вуду-„лечителя” към най-близката стена.
Сребърният нож потрепваше на китката й, а пистолетът стоеше здраво закрепен на кръста й, но Ела все още не можеше да ги използва. А това я ядосваше, дори прекалено. Не беше никак справедливо таитянския всезнайко да й се измъква. Щеше да опита само още веднъж преди да предприеме по-сериозно мерки състоейки се в опожаряването на вуду-работилницата му.
Сви в една от тъмните преки и забърза крачка, бе близо и искаше да използва момента на изненадата, докато мъжът затваря помещението си.
- Здравей, Хесус...- Елеонора прошепна сладко в ухото му заставайки зад него. Въпреки изкусителния тон, обаче, думите й бяха ледени и режеха досущ като бръснач.
Хесус потрепна видимо, но въпреки това се обърна с лице към русокоската. Затвори очи, избоботи нещо, което само той си разбра и хвърли тамян по нея.
В мига, в който гранулите я докоснаха Ела изсъска от болка, а мъжът използва момента, за да избяга. Убийцата се усмихна хищнически и се затича към бягащата си жертва. Искаше просто информация, но явно славата й и целта, която преследваше бяха пристинали далеч преди нея.
Секундите, които изгуби, за да погледне пораженията по кожата си й костваха много, тъй като Хесус успя да се слее с танцуващата многобройна тълпа на карнавала. Въпреки това обаче Нора продължи да разбутва хората търсейки своя вуду-магьосник.
С периферното си зрение забеляза как някой издърпва маска, за да скрие лицето си и русокоската реагира първосигнално- сграбчи мъжа за яката и го избута в сенките. Трябваше й момент укритие, за да извади, което й да е от оръжията си.
Притисна го до стената и ловко измъкна сребърния нож от ръкава си. Доближи го опасно близо до гърлото му и чак тогава свали маската му. За миг застина и не знаеше как да реагира.
Не беше той! Не беше нейния вуду-„лечител”. Ела бе затиснала с тялото си някого другиго и сега държеше оръжие насочено към него.
- Няма да повдигаш обвинение, нали?- попита изкусително. Това я притесни най-много. Не дали той е добре, а дали ще я съди. Никак ни й се полагаше обществено полезен труд, а още по-малко й се лежеше в затвора.Затова и искрено се надяваше непознатият да приеме нападението си повече от добре.

Брой мнения : 98 Join date : 16.12.2011 Age : 28

Лузиана. Идеалното място, където Тейт можеше да избяга от онези невинни хора, които искаха да се отплатят на момчето по някакъв начин. Знаеше причините, дори му бяха пределно ясни, но беше сигурен, че индивидите не биха посмели да му причинят нищо дори да не бяха хора. Бяха страхливи, не можеха да му се отплатят двойно, след акто той може би пречинил доста от нещата. Имаше и още една причина. Той имаше дете.. като по чудо имаха чувства и се смиляваха с малката, а Тейт както винаги се оттърваше. Всъщност и Тей им се чудеше. Ако наистина той ги бе наранил до такава степен, че искат да го убия, трябваше да не ги спира нищо , за да постигнат целите си. Може би той не беше правил толкова лошо. Кого залъгвам? Бе извършил ужасно много неща, но хората не осъзнаваха, че си търси отплата, защото бяха .. глупави! Да.
Реши, че ще е доста прекрасна разходка, която сигурно ще включваше и мигове от екшън. Карнавалът със сигурност щеше да се хареса на мъника, но реши да отмени това. Беше прекалено малка.. само на годинка. Нямаше да си го позволи, зареди мъртвата и майка, щеше да остави детето в града си.
Вече бе пристигнал. Беше се запознал с ужасно много хора, след като минаха едва два часа. Жените, на които имената не успя да запомни за въртяха около него, чакайки нещо. Колко лесно се продаваха. Бяха ужасно жалки, той не действаше така. Искаше нещата да се случват по интересн начин, който да го кара да желае някоя повече, а в случая курвите му се хвърлята просто ей така. Не си ли даваха сметка, че може той да не желае да се върглая някъде с някоя от тях. Да оставим това, че нямаше абсолютно нищо красиво в девойките. Можи би ужасно много грим ги загрозяваше. Предпочиташе да ги гледа с маските. След като всичките започнаха да избират от маските, и той реши пробва нещо. Точно след секунда някой беше го задърпал на някъде. Той се мърдаше отегчено и съвсем спокойно, защото знаеше много добре какво да прави. По раомата беше усетил, че е жена, която изглеждаше прекалено силна.
След като маската му бе махната, а нож се бе упрял в кожата му той се ухили. Ръката му се качи нагоре като хвана ръката и и съвсем нежно я смъкна до тялото и. А след това опря ръката си до шията и като я избута леко. Не беше сигурен защ точно трябваше да е тук по този начин.
- Нее.. всичко е перфектно. Добре ли се чувстваш?- усмихна се и преметна част от косата и откривайки лицето и. Ръката му се смъкна надолу като се настани на кръста и, а след секунда се издърпа назад.

Брой мнения : 15 Join date : 08.12.2011

Ела поклати показалец пред лицето му изцъка с език. Беше доволна, че обвинение нямаше да има, но пък непознатият й уби цялото удоволствие с въпроса си. Дали би нападала хора, ако се чувства зле? Едва ли, понеже тогава надали щеше да има силата да ги задържи здраво притиснати към земята без право да вземат думата.
- Перфектно.- някаква частица възпитание- останало явно от Катя, тъй като на Нора й липсваше всякакво чувство за такова- я накара да отговори на въпроса; но за да вкара и нотка от себе си, думата бе изречена арогантно и придружена с аристократично отмятане на брадичка.
Всеки луд с номера си, а Ела имаше цяла програма с такива. И мъжът пред нея щеше да има уникалния шанс да се полюбува на откачените й изпълнения. Започвайки с представянето й, той определено можеше да се чувства поласкан. Бе първият до чието гърло имаше опрян нож, а все още бе с глава на раменете си.
- А на какво дължа честа да мина метър?- не се сдържа и изстреля въпроса си, докато прибираше оръжието си обратно на мястото му. Това й бе първият път, когато някой невинен отказваше да я обвини в нападение. Обикновено някои си искаха дори ограничителна заповед, а мъжъж пред нея не само се отказваше доброволно, но и в очите му четеше, че е готов на флирт.
„Интересно!” отбеляза наум и наклони глава на една страна. Сякаш се опитваше да го види от друг ъгъл, а просто подтискаше кикота си. Заключи, че и той е нейната кръвна група и надали се различава особено много. Току-виж се окаже, че не само тя е по петите на Хесус. Може да сформират...
„Прекаляваш с филмите, Елеонора!” егото й се обади някъде из нея, тъй като тя не притежаваше нито вътрешен глас, нито съвест. Не изпитваше сложни емоции, отдаваше се единствено на първичните и й беше повече от добре, но пък лесно се разсейваше.
Поклати глава и върна вниманието си на брюнета пред нея.
- Аня.- от нищото измисли името и се усмихна повече от подкупно. Подаде му ръка и дори си позволи да намигне. Имаше нещо у него, което й хареса и поне за миг можеше да се отдаде на нещо различно от преследвания... Все пак можеше да извършва и двете неща успоредно, нали?

Брой мнения : 98 Join date : 16.12.2011 Age : 28

Тейт се загледа в лицето на русокоската. Едва ли беше перфектно, при положение, че до преди десет минути бе опряла нож до врата на невинен човек. Определено беше повече от ядосана на някого дори да се чувства добре, нервите и бликъха от всякъде, но не заради Тейт. Поклати глава като се увери, че не само той се е забъркал в големи каши. Не можеше да бъде много сигурен, все пак я срещна преди три минути и диалога им, ако можеше да се нарече такъв, минаваше адски мъчително, макар че всичко излгеждаше добре.
Реши, че трябва да отговори на въпроса и. Едва ли някой наистина невинен (в случая Спраоу беше такъв, но ако погледнем от общ ъгъл, може би той беше по-опасен и от момичето, така че в никакъв случай да не наричаме господин Тей добър) би си тръгнал просто ей така, дори да не се уплаши. Тейт си седеше съвсем спокойна, страх нямаше.. и едва ли щеше да се покаже. И единствената причина бе, че девойката не беше единствена с егото забъркване в каши.. може би си приличаха по това и по спокойството, което определено бе и у двамата, макар че нервите и може би са причинени от друг индивид, именно който бе помислил за тъмнокоското.
- Защотоо..- започна с онзи интересен тон, който си променяше тона на всяка от срчките като ставаше все по-нисък и по-груб. Топлата усмивка се бе изпарила от лицето му, а ръцете му се скръстиха властно пред гърдите. - Не си единствената попадала в такава ситуация. И на мен няма да ми е приятно да кисна в затвора.- отговори и се усмихна с една от фалшивите безинтересовани усмивки, които притежаваше. Не само тя имаше право на номери.. и той притежаваше някои негови "запазени марки"
Момичето му изглеждаше доста подозрително. Не се почувства по никакъв специален начн, след като тя си позволи дори намигване. Онази презрителност от страна на Тейт от началото все още си оставаше. Може би една от тях.. може би се правеше на мамино детенце. Всеки имаше право на предположения и това бе на Тейт, за това щеше да е по-предпазлив от обикновенното.
- Ахам.- ъзсъска недоволен и премина с език по устните си, карайки ги да проблеснат от влагата от езика му, да определено беше онзи негов трик, с който привличаше дами, но сега нямаше за цел да я спечели, а да разбере дали лъже.- Кайл!- усмихна се и погледна към ръката и, която все още висеше във въздуха. Не, нямаше да я хване, макар че обичаше да прави този жест... щеше да се възползва от едно малко изключение.