Голямата алея

Брой мнения : 15 Join date : 08.12.2011

Да се събудиш сам в собственото си легло посред нощ... е обичайно; но да се събудиш сам в чуждо легло, било то и посред бял ден, е съвсем друго. Да си на място, на което не си бил никога преди е подобно на това да си в затвора- всички освен теб са наясно, че си нов и определено няма да можеш да оцелееш.
В мига, в който клепачите й се отвориха Катя изпищя. Знаеше, че нещо не е наред. Беше убедена, защото прекалено лесно бе взела превес над Елеонора; а за да направи това, значи последната е изпитвала емоция различна от непукизъм. Не беше добре, никак, никак. Русокоската се вайкаше из тесния апартамент и се опитваше да намери своите дрехи из неразборията от вещи на Елеонора. Кожени клинове, изрязани бюстиета, къси рокли, пистолет, пушка, дървен кол... Все неща, които никога не биха потрябвали на Катаржѝна, но пък другото й аз беше влюбено у тях.
- Хайде, Нора, нека си написала нещо!- примоли се, след като се преоблече в най-нормалните дрехи които намери- скини джийнс, високи ботуши и плетена туника. Снегът отвън й взе страха и тя се навлече, дори може би леко прекалено.
Отвори дневника боязливо и заразгръща страниците една след друга, отчаяно се опитваше да намери разкрачения почерк на убийцата. Нищо, едно голямо нищо! Последното писано вътре бе от преди повече от 5 месеца и го бе писала Катя.
- Откачалка!- просъска изпод нос и напусна жилището с трясък. Щеше да се опита сама да разбере, кое е това място, на което бе попаднала благодарение на половинката си.
Краката й механично се местеха един пред друг, а снегът под тях хрущеше приятно. Русокоската се луташе из това пустно място, но не можеше да разбере главната цел- какво правеше тук? Какво толкова можеше да иска Елеонора от един заснежен град, където не се забелязваше никакво присъствие?!
- Ако тук завия наляво, дали...- запита се наглас и сви в следващата пряка, а пред очите й се откри най-магичната гледка. Парк, целият покрит с все още неотъпкан сняг. Винаги бе искала да е първата чиито стъпки ще се забелязват, но някой все я изпреварваше- било баща й или пък врабчетата от близките дървета...
Катаржѝна се усмихна като малко дете и се затича по заснежената пътека, но извенъж се закова. Усещи още нечии хрущящи стъпки и присъствието му навяскъде около нея. Да си шизофреничка, която отчаяно се опиташе да оцелее, определено изостряше сетивата до н-та степен.
- Кой е? Кой е там?- попита въртейки се на всички посоки.

Брой мнения : 13 Join date : 11.12.2011

В онзи момент, най-неочаквано, звук от изстрел раздра злокобната тишина, която се бе настанила в парка. Всеки, станал свидетел на тази необичайна картина би решил, че тази празна, самотна картина е последствие от тъмна магия, която бе лишила света от човешки присъствие.
Но уви, беше просто влиянието на зимата върху хората. По време на този сезон и те, подобно на мечките, макар и неосъзнавайки, проспиваха почти цялото си време и симулираха съществуване чак до пролетта.
След изстрела последва отново глътка тишина, преди целия ред премръзнали врабци да се стовари като домино от близката жица в краката на русокоската. Малките птичи трупове оставиха почти невидими следи в дебелия сняг, който след секунди се пропи с алената йм кръв и наруши ослепителната си белота.
Ловецът дочу нечии сподавени вопли и въпреки, че бе уверен, че не може да пропусне мишената си,се затича към далечния силует, който се открояваше в зимната картина. Когато се приближи към жената с думите " Добре ли сте? " я разпозна веднага.
- Елеонора?

Брой мнения : 15 Join date : 08.12.2011

Да чуе името на убийцата от мъжа пред нея я накара да потрепне видимо, преди да свъси вежди. Можеше и да го играе малко тип Елеонора- с игривата усмивка и арогантно държание- но рано или късно, определено рано, мъжът щеше да разбере, че Нора за момента е погребена и единственото, което е останало от нея са сивите очи и русите къдрици.
- Не позна.- отвърна му клатейки глава, отчаяно опитвайки се разбере дали случайно не може да го познае. Току-виж и двамата с убийцата го познаваха, но шансът беше повече от минималет. Нора внимаваше да не позволява Катя да изплува, докато е сред хора... Докато Катаржѝна просто нямаше този шанс, другото й аз идваше, когато най-малко трябваше и си отиваше по същото удачно време. Както сега.
Русокоската отстъпи крачка назад, тъй като гледката на мъртви птици къпейки чистота на белия сняг в кръвта си никак не я радваше. Всъщност и се повдигаше и всеки момент можеше да загуби почва под краката си, но успяваше да устиска гледайки мъжа срещу нея право в очите.
- Откъде я познаваш?- жената премина направо на въпроса и го погледна със смесени чувства. Опитваше се бъде спокойно, но присъствието на оръжие, безумната му точност и познанството с Елеонора не бяха на нейна страна.
Сега всичко наоколо й се стори още по-празно и пусто. Дори и да извикаше гласът щеше да е просто като сподавен стон сред заобикалящата ги зимна картина. Нямаше нищо освен тях... и нейната паника. Но трябваше да устиска поне още малко, трябваше да разбере кой е той и какво общо има с Нора... освен страстта към кръв и оръжия, естествено.
- Ти ли си причината да дойдем в този град?- говореше в множествено число, макар да не бе сигурна дали убийцата е разкрила, че е просто гост в нечие друго съзнание. Не винаги обичаше да споделя, че е просто измислица.

Брой мнения : 13 Join date : 11.12.2011

- Тя беше моя....колежка. Преди време. - в потока на речта Ловеца реши да замени думата "партньорка", защото тя, поне за него залягаше над малко по-интимното отношение, което той и Ел споделяха в миналото. Но уви, сега пред него, за съжаление не стоеше Елеонора, а Катаржѝна - причината, за това, което се бе случило пред три години.
Уилиям нарами пушката си, за да покаже, че няма лоши намеренип към жената, която наблюдаваше оръжието с поглед, в който се преливаха любопитство и страх. Сетне отмести поглед към малките, кървави трупове на бялата земя, които лежаха, оцветявайки девствения сняг в алено.
- За съжаление, не знам. Но мога да предположа и предположението ми е "Не.". Аз и Елеонора...тя не би се върнала. Освен ако няма наистина сериозна, неотложна ситуция, която изисква незабавната ми намеса. Е, приятно ми е да се запознаем, предполагам, Катаржѝна. Аз съм Уилиям, по-добре известен като Ловеца.

Брой мнения : 15 Join date : 08.12.2011

- Естествено.- Катя завъртя очи и издиша подразнено. Какво можеше да очаква от човек с пушка, който пък от своя страна познаваше й Елеонора. От забавно, по-забавно...
- Кого убихте? Не, не ми отговаряй. Не мога да живея и с нейните убийства.- клатеше глава, докато изричаше думите една след друга. Параноята започваше да пълзи подобно на змия във вените и й оставаше още малко преди тази змия да я захапе и „отровата” да потече като катран. Пое си дълбоко въздух и примижа за миг с очи.
Прочисти съзнанието си и обърна внимание на особената интонация при думата „колежка”. Това й навяваше само една мисъл- Нора беше правила секс с него и едва ли беше само веднъж, понеже той знаеше името й; а името й беше прекалено ценна информация, за да го споделя с масата. На върха на езика й се оформи въпросът, който щеше да потвърди теорията й, но пък не беше толкова дръзка, че да го попита. Преглътна го... някак си.
- Има тази слабост. Не се връща при никого освен при мен.- Катя тръсна глава потресено, че се налага да дели тялото си с нея. Ала по-добре така, отколкото да полудява от безумните гласове в главата си.- Всъщност е Катя. Приятно ми е, ловецо...- на последното се усмихна, но съжали в мига, в който го изрече. Прозвуча й като дежа-ву и предположи, че Ела го е наричала така. По странната му физиономия, определено, можеше да се прочете нещо подобно.

Брой мнения : 13 Join date : 11.12.2011

- Тя те цени повече, отколкото можеш да си представиш... - "дори прекалено много" допълни си на ум той, докато наблюдаваше другата жена, следейки всеки нейн жест, поведението й, маниера си, думите, с които си служи и подбира. Нищо от това, което сега виждаше да стои пред него не му се струваше познато. Катя беше безумно плаха, макар и да се опитваше да го прикрие с тези строги, заучени реплики и резки, боязливи движения. Шарещият й поглед, това, че не си позволяваше да направи очен контакт с него също го потвърдиха.
Устните на Ловеца се извиха в неочаквана, дори може да се каже, нежелана усмивка, когато чу обръщението й. То достигна до него, погали сетивата му, навя сладък дъх на спомени и го остави почти бездихнаен, взрян в русокосата жена пред себе си.
- Защо си..сте тук? - поинтересува се Уилиям, имаше нужда от малко по-детайлно обяснение на събитията, или поне някаква малка улика, която да му подскаже какво се случва. Все пак той знаеше, че Ел не би се върнала в града просто така.
-

Брой мнения : 15 Join date : 08.12.2011

Тя те цени, цени, цени, цени...
Думите или поне последната отекна в главата й и започна да пулсира учестено. Беше й странно да го чуе и наистина трудно да го повярва. Все още имаше част от Катя, която не можеше да повярва на нищо. Дори на ловеца, който- съдейки по думите му- бе повече от близък с Нора.
Опитваше се да го прецени, но все още нямаше смелостта да го погледне в очите или някъде над врата. Като психично болна имаше навика да върви винаги забила поглед в земята. Това и беше повече от необходимо, когато халюцинациите бяха започнали, защото можеше да види всичко навсякъде.
- Не зная...- прошепна едва и най-накрая вдигна поглед към него. В сивите й, като куршум очи, се четеше умора и силна боязън. Определено започваше да откача малко по-малко, атова гарантираше скорошното пристигане на мис Василиевна.- Събудих се тук. Насред зимата- посочи около себе си и повдигна наивно рамене.
Опитваше се да му обясни, че бившата му колежка е предприела повече от „забавно” пътуване, чието начало и край знаеше само и единствено тя.
- Но пък Ела сигурно знае. Изплаши ме, хайде!- извика първото, което й дойде наум. Знаеше, че всяка по-силна емоция щеше да разруши крехкото й съзнание в момента и убийцата щеше да има поле за изява.- Довлечи я и я попитай сам!- искаше да бъде дръзка приковавайки поглед, но по-скоро опитът й бе гротесков, отколкото успешен.

Брой мнения : 13 Join date : 11.12.2011

- Тя едва ли иска да ме вижда! Съдейки от това, което ми разказа, сте тук от доста време. Ако Ела имаше желанието да контактува с мен - нямаше да се посвени да го стори. - рече Ловеца и въздъхна, желаейки да не вярва на това, което току-що бе изрекъл. Той изпусна въздуха, който бе останал в дробовете му с непривично за неговата персона пуфтене и на лицето му, неканена се появи гримаса на непреодолимо отчаяние. Елеонора наистина не бе излъгала, изричайки онези думи.
Щеше му се да може да отрича,защото това, което не можеше да опише с думи, онова потайно, непозато чувство, което му бе дала тя не можеше да бъде изтирто така лесно от паметта на някой, който толкова дълго бе копнял да знае що е да чувстваш нещо различно от желание за мъст.
- Е, Катя, радвам се, че най-сетне имах честта да се запозная лично с нея. Ако е възможно, предай на Ела, че ми се иска да я видя и да разменим две-три думи преди отново да е потеглила за някъде.

Брой мнения : 15 Join date : 08.12.2011

- Аз не съм гаранция, знаеш го, нали?- в самата й стойка, в погледа, дори в гласа й се забелязваше заданения й въпрос. Дори самата Катя не си вярваше, защо трябваше той да го прави?! Стори й се странно, непривично дори.
- Ако Ела имаше... Ела я няма, остави вратичката незащитена и нямаше как да говори с теб.- зениците й се свиха сякаш силна светлина бе насочена срещу очите й, но такава липсваше понеже около тях се стелеше сумрак.- Потърси я, хайде, ловецо... Искаш я повече от мен.- прочете отчаянието в очите му и го смеси заедно с нейното, за да прозвучат думите й почти като молба.
- Не съм й секретарка...- чутото я удари през лицете като кашмик и тя го изрече с болка; почти усети как се свива на две, за да не извика. Беше преживяла премного, но от нищо не болеше толкова, отколкото да служи безропотно на убийцата. А мисълта, че и Уилиям си мисли, че Катя дължи нещо на Елеонора беше повече от ужасяваща. Щом той го правеше, дали и другите разсъждаваха като него?
Може й да таеше някакви приветливи чувства към убийцата, но не я обичаше. Не обичаше и това, което прави... с хората и изобщо. Ела беше способна да захапе, сдъвче и изплюе някого, без дори да й мигне окото и тези й действия определено плашеха Катя... почти до смърт. Не можеше, не, всъщност не искаше да повярва, че има част от нея, която с лекота се отърваваше от всичко ненужно; като чувствата например.

Брой мнения : 13 Join date : 11.12.2011

- Извинявай, нямах намерението да те разстроя... Просто имах останала малка наджеда, че може би ще мога отново да поговоря с Елеонора. - каза с горчива нотка на отчаяние Ловеца и думите някак трудно излязоха от устните му, оставяйки в гърлото му сухота. Очевидно бе, че Катя не е ключа, който отваряше вратите, зад които бе скрита Ела, затова той реши, че няма смисъл да губи време в напразни надежди.
- Искам я... - рече Уилиям и се обърна с гърб към русокосата жена, която носеше лицето, но не й душата, на онази, която се опитваше да намери. - Нямаш си на идея, колко много я искам. Но тя мен не. Ето защо е безсмислено да опитвам. Самият факт, че си...сте тук, а Ела не ме е известила ми говори съвсем ясно за намеренията й, които очевидно не включват мен!

Брой мнения : 15 Join date : 08.12.2011

- Кой те спира?- Катя попита с престорено любопитство, но така и не успя да накара гласа си да бъде спокоен. Той трепереше заедно с нея като обрулен лист и разкриваше колко плаха е всъщност.- А, да... аз!- простена едва и скри лице в дланите си.
Боеше се дори да го погледне, защото знаеше, че в очите му щеше да прочете онова диво желание за Елеонора. Дори може би и нужда; а виждайки нуждата за нея, това автоматично се превъщаше в нежелание за Катя. Беше се превърнала гост в собственото си тяло, понеже Тя бе успяла да изгради самоличност много по... стойностна? Не, не беше това. Просто Нора бе изградила самоличност, докато такава липсваше на шизофреничката.
- Тя не иска никого... - Катаржѝна се усмихна тъжно на силуета на Уилиям и си пое дълбоко въздух. Опитваше се да събере кураж, за да го предизвика. Ако той я искаше толкова много, то Катя щеше да му я даде; а и така беше по-лесно за нея. Не искаше да отговаря за нейните проблеми. Щеше да избяга и да се скрие в познатата бездна, докато Ела се изправяше сама пред всичкото, което бе „постигнала” до този момент- ...най-малко мен.- допълни недоизказаното си изречение.
С поглед измери разстоянието между нея и ловеца. Знаеше, че е прекалено голямо, за да не чуе той тромавите й стъпки, но въпреки всичко събра целия си кураж и с треперещи ръце се опита да го събори; да го ядоса. Не постигна нищо обаче. Вместо той, се олюля тя и бе на косъм да падне.
- Моля те, моля те... Изкарай я на повърхността.- звучеше като малко дете, но в погледа й се четеше пълна лудост.- Моля те, ловецо.

» Главна алея