Неговото благодаря,стопляше сърцето ми.Той бе различен както и аз всички едва ли не ни мразеха,но помежду ни имаше някаква необяснима връзка.Която бях решена да опозная.
-Няма защо.-усмихнах се ведро.-Е щом участва и полицията съм съгласна.-засмях ме се и двамата след което продължих ме напред.Да негова близост ме караше да бъда откровена със самата себе си.Игривият му поглед,лукавата усмивка и голямото сърце.Тези мисли ме водеха към мисълта,че имам по силни чувства от едно просто приятелство.Но дали беше така или се залъгвах,щях да разбера едва след време.Защото понякога самата аз не се разбирах.
-Ако нещо стане аз поемам вината.-замятах пръст и се смеех.
П.П.Пиши някъде в града ако искаш^^ ;д