Замръзналата част

Брой мнения : 4 Join date : 06.12.2011

Отново бях у дома. Колкото и странно тази дума да звучи.. Никога не съм имала дом,но според Ноа това е моя дом,моето бъдеще. Днес не валеше сняг,но бе натрупало доста. Цяла нощ не можах да заспя,гледах как през прозореца се сипеха малките бели снежинки,станали такава голяма част от този град. Сутринта рано се измъкнах от къщата,осъзнавайки че не е чак толкова приятно за разходка навън,но някак си дълбоко в себе си знаех че макар и за краткото време от две седмици в което бях тук вече бях свикнала. Разхождах се,чудех се каква ли е била майка ми,а кой ли бе баща ми? Тя бе внучка на първият основател,бе вещица.. Аз бях нормална,до колкото знаех. Чудех се как другите фамилии са се изправили срещу това момиче след като очевидно вещицата не си е свършила работата като хората.
Така потънала в мисли стигнах до езерото. То бе замръзнало,спокойно. Клекнах,докосвайки замръзналата повърхност,а след това се огледах. Като че ли виждах майка си на снимка,естествено тя е била много по-красива. Чух стъпки в снегът,а сърцето ми затуптя по-силно. Вярно бях обучена добре за убийства,но на обикновени хора,а тук,тук имаше много други същества. Изправих се бавно и погледнах настрани,там имаше силует на едно момче,втренчено в далечината. Тръгнах бавно към него,чудейки се дали това е добра идея,ами ако бе някой психопат? Когато той ме погледнах,поех дълбоко въздух от изненада,а след това се разсмях звънливо.
- Толкова ме стресна! Помислих те за някой психопат за бога! - казах малко след това,приближавайки се към Нейт. Прегърнах го леко.
- От толкова време не сме се виждали! - възкликнах,осъзнавайки че вината бе моя,аз напуснах колежа. - В същност.. какво правиш тук?

Брой мнения : 2 Join date : 07.12.2011

Закъсняваше и то брутално както винаги. Навярно майка му щеше да крещи като ненормална, че се е забавил, а как ли щеше да реагира щом забележише, че не бе зел и полувината продукти, които му бе казала да напазарува. Навярно щеше да каже, че факта, че учебниците му са се оказали двойно по-скъпи от колкото пишеше в интернет не е абсолютно никакво извинение.
Да не говорим колко му помагаше тази негова тромавост и зиморничевост- бе се навлякъл отново с черното палто, тъмно войнишко зелен шал, и черните ръкавици без пръсти, които един вид сам бе направил, ако рязането им се смяташе за вид творчество.
Запрепъва се надолу по улиците, стискайки под едната си мишница дебелите томове на "Педалогическа психология" "Биологична психология" "Индивидуално развитие на психологията" и...добре де.."Сексология-първи том". Толкова се изчерви в книжарницата щом му се наложи да повтори кратичкото заглавие за трети път заради засраменото си мрънкане. В другата ръка държеше голям книжен пакет пълен със сътавките нужни за поредното петъчно парти, което щеше да изкара на таванът.
Минаваше покрай езерото когато може би за стотен път се подхлъзна и вестибуларният му апарат се събуди навреме. В далечината мерна тъмна фигура на момиче. Стана му интересно какво прави тук. По принцип езерото не ставаше дори и за каране на кънки. Съвсем скоро момичето се озова при него и той едвам я позна, това бе Ро.
- От толкова време не сме се виждали! - усмихна се тъмнокосата - В същност.. какво правиш тук?
Натаниъл вдигна рамене, притискайки учебниците още по-силно към себе си. Не му се искаше да вижда онова...специално заглавие.
- Емии...Какво да правя...-захили се Нат чувствайки се всякаш крие международна тайна
Направи още една стъпка и се озова на земята с глухо тупване. За миг се зачуди дали да не полегне, болката бе толкова силна, но все пак се зае със сложната мисия да се изправи.
Всички продукти се бяха разпиляли по снегът, а даже една ябълка се червенееше по хлъзгавата повърхност на езерото. Същото се бе случило с учебниците. Внезапно погледът на двамата неловко се пресемсти към " онзи " учебник. Нат се засмя несигурно и допълзя до него на четири крака, обръщайки го с със саглавието към снегът.
- Ъмм...за университетът...-ухили се широко- Ъмм..ти защо не идваш вече?
Побърза да смени темата преди да се бе изчервил като домат.

Брой мнения : 111 Join date : 16.12.2011

Денят бе както всички останали дни през последните няколко години насам.Студено и постоянно валене на сняг понякога снеговалежа спира и се показва слънцето за половин ден и пак се скрива.Хенри бе в своето имение в гората и наблюдаваше природата през прозореца на дневната си и реши да излезе навън.Сложи си едно палто и излезе.Навън всичко бе бяло и красиво.Може зимата да е студен сезон но и тя имаше някои свои предимства.Всичко наоколо бе затихнало и въздуха бе кристално чист и студен.Той се усмихна леко и тръгна по алеята която неимоверно го изведе в околността на езерото.той вървеше бавно а и защо да бърза искаше да се наслади на бялата покривка която правеше природата някак спокойна и красива.след около половин час той стигна до езерото,което все така си бе замръзнало и спокойно.Лъчите на слънцето които си пробиваха път между облаците го караха да искри като елмаз.Той се усмихна леко и тогава чу шум зад себе си и се обърна леко и видя някой да се приближава в далечината.

Брой мнения : 28 Join date : 07.12.2011

София не бе излизала сама из природата, наслаждавайки се на прекрасния снежен пейзаж от доста време. Може би вече имаше медец или два.. Е, днес беше идеално за такава разходка. Набързо си все един душ, облече черното бельо, един черен клин, плетена туника, която 'и държеше много топло и в същото време 'и стоеше идеално. Новите си ботуши в тон с туниката и дълго палто. Взе телефона си и портфейла, пъхна ги в джоба на сакото и излезе от къщата. Не знаеше на къде ще поема или изобщо къде щеше да стигне. Просто остави краката 'и да я водят напред, а тя с поглед шареше из снежната покривка на града, която го правеше по - красив и от всякога.
По едно време се усети, че е е навлязла в околията на града и по - точно замръзналата част на езерото. С бавна и елегантна походка започна да се разхожда наоколо, като внезапно пред погледа 'и се мерна една фигура. Искряща фигура. Мислеше си, че най - вероятно щеше да е сама на това място, но явно е сгрешила. След като се приближи достатъчно Софи каза:
- Прекрасно е, нали? - застана до него, гледайки напред към хоризонта. - София Болдуин. - представи се, подавайки ръка към мъжа до нея, гледайки го със зелените си очи.

Брой мнения : 111 Join date : 16.12.2011

Той стоеше на брега и фигурата се приближи до него
-Да наистина.Всеки път е различно-отвърна той без да се обръща
-Знам.Аз съм Хенри Фицрой-отвърна той продължавайки да гледа ледената повърхност.
-Какво прави една Болдуин насам-попита я той.
Болдуин бяха едно от двете семейства които помагаха на Анджелик и може да се каже че ги познаваше всички макар че повечето от тях да не бяха имали удоволствието да го познават.
-Малцина са хората които идвам насам сами предимно са по двама или повече-отвърна той на момичето и чак сега я погледна леко.
Той продължаваше да гледа напред и ако имаше скицник би започнал да рисува този пейзаж на мига.
-Колко е спокойно и тихо наоколо,нали-каза той на София и пак я погледна леко и се усмихна леко този път