Една от тесните преки

Брой мнения : 4 Join date : 10.12.2011

Когато Ерик най-сетне събуди сутринта, със задоволство установи, че навън вали сняг. Снежната покривка дори беше позатрупала тук-там коли и къщи. А какво по-хубаво от зимата, мислеше си той. По-голямата част от живота си бе прекарал по топли места и те му бяха дошли до гуша. Затова и бе тази привързаност към студа. Особено в местата, където трае половин година – имаше чувството, че заточението там ще бъде най-хубавото нещо, което някога щеше да му се е случвало. И може би беше прав. Но поради липса на такива санкции му оставаха само фантазиите, свързани със студените страни. Защото едва ли би се преместил там сам...

Сутринта прекара с един „студент” в къщата му на три етажа. Нямаше как да не отбележи на няколко пъти лакомията на този свой ученик. И все пак му беше интересен и затова му помагаше с проблема, който при всички се оказваше тази уж дарба, не винаги играеща в тяхна полза. Към обяд имаше чувството, че главата му ще експлодира, ако още малко постои в онази къща, затова просто взе черното си палто от стола и тръгна към вратата.

Искаше да се разходи. Рядко му се отдаваха такива възможности. Особено в този град. Все нанякъде бързаше по поръчки. Дори още не бе разгледал обстойно града, което бе срамно, като се има предвид пребиваването му от вече три-четири месеца. Главните улици не му вдъхваха доверие с тези претрупани магазини, дебнещи като чудовища от всеки ъгъл. Затова избра нещо по… обикновено. Тиха и спокойна улица, на която вече уличното осветление беше включено и на фона на лампите се виждаха снежинките, които падаха надолу и надолу… Блъсна се в нещо или някого. Да, определено беше някого. Не му трябваше пророческа способност, за да разбере какво ще се случи сега. Нямаше да е толкова лошо, ако беше просто той, но в ръката си държеше чаша кафе, чието съдържание вече не беше в пластмасовата обвивка.

- Извинявам се, аз съм виновен. А уж ми казаха, че не било петък 13-ти. – повдигна рамене и помогна на момичето да се изправи.

Брой мнения : 16 Join date : 10.12.2011

Обикалях града.. бясна...направо ми идеве да убия някой, ама наистина...Умирах от глад.Едвам издърьах да не се нахвърля на някой минувач.От няколко дни си стоях жадна и се хранех с човешка храна, която ненавиждах,мразех я, но не исках да създавам смут в града.
Имаше много хора по улицата, а аз усещах кръвта във вените на минувачите.За да не направя някоя глупост, реших да се скрия в една малка, тясна, тъмна уличка.
Исках спокойствие.Днешният ден беше ужасен, а и случката в магазина за стари вещи..Това беше нещото, което най-много ме вбеси.Аз просто исках да видя онова колие, дори бях мила, нещо нетипично за мен.Това колие обаче означаваше прекалено много и трябваше да го имам...
Докато мислех как да си получа колието, обмислях дори да ходя до магазина всеки ден докато ми обърнат внимание, някой се блъсна в мен и усетих нещо горещо по кожата си.
- Извинявам се, аз съм виновен. А уж ми казаха, че не било петък 13-ти.
Вдигнах поглед към човека, който каза това.Момчето ми помогна да се изправя и ми се извини.
- За мен този ден е като петък 13-ти дори по-зле.-засмях се и се представих.
- Аз съм Шарлот.