Loraine Hotel

Съгласих се на поканата на Хенри, въпреки, че този тип никак не ми се нравеше. Беше надут, самоуверен и най-мразех такива отрепки. Най-вече вампири. Все пак нямаше къде да спя, а не исках да умра от премръзване, затова мълчаливо го последвах, като не забравих да му покажа, че не по собствено желание.
Поведе ме по някакви улички и скоро се озовахме пред някакъв хотел, доста врачен за вкуса ми. Не си затворих и този път устата и отново последва поредния хаплив коментар:
-В тази дупка ли искаш да нощувам? Ти нормален ли си?!?
Усетих как с държането си само повече го забавлявах, затова се опитах да си придам спокоен вид и видимо раздразнена влязох вътре. Показа ми стаята. Не беше лоша, всичко беше в лилаво, направено с вкус....но изпитвах някаква странна неприязън към мястото и особено към вампира.
Все пак се чувствах длъжна по някакъв начин да му благодаря.
-Мерси-"Хах, това ли беше голямото благодаря" помислих си наум и се почувствах виновна, но това чувство веднага избледня след като зърнах ироничната му физиономия.

*съжалявам, че пиша толкова късно, но изникна нещо....и това не е хотела, който си посочил, но такъв така или иначе не съществува

Вярно хотела не бе кой знае какво но все пак отвън изглеждаше по един начин ,но отвътре бе доста по добре.
-Щом не ти харесва можеш да си тръгнеш по всяко време никой не те държи насила аз само бях любезен с теб а ти се държиш като някоя примадона която явно няма никакви обноски-отвърна той и влезе вътре в хотела.
Когато влязоха вида бе съвсем друг за разлика от външността.Можеше да се каже че бе доста изискан.Явно собствениците не искаха всеки да остава в техния хотел и затова имаха такава фасада.Вътре той можеше да се сравнява с някой 5 звезден хотел нищо че от вън изглеждаше доста занемарен.
-Винаги когато съм в Лас Вегас отсядам тук-отвърна той
-Явно вида от вън те е заблудил не са ли ти казвали да не съдиш книгата по корицата-продължи той без да я поглежда.
След това се насочиха към рецепция
-Добър вечер-поздрави той
-Добър вечер г-н Фицрой стаята ви е готова ще желаете ли нещо друго.
Всъщност да една стая за това момиче нова е в града.-отвърна той
След като се регестрираха им дадоха ключовете двамата се насочиха към стаите които се оказа на един етаж ,но поне бяха в двата края на коридора за щастие на Хенри.
-Еми това е засега надявам се да ти хареса тук, ако има нещо питай преди да си правиш прибързани изводи като преди малко.-отвърна той усмихна се и се насочи към стаята си


П.п За инфо Хенри не отсяда къде да е особено в някои долнопробни хотели все пак е с кралска кръв

Хенри влезе в стаята си без да се обръща назад.Боже какво невъзпитано момиче мислеше си той е наистина бе малко невъзпитана , но може и да има някаква причина за това.Както и да е той остави сака си до леглото и отиде до банята да си изплакне лицето.в точно този момент се почука на вратата, той си изтри лицето в една хавлия и отиде да отвори.На вратата стоеше едно пиколо което държеше някакъв странен пакет в ръцете си
-Това е за вас г-не-отвърна той и го подаде на Хенри след това се извини за безпокойството и си замина.Вампира затвори вратата след себе си и остави пакета на леглото имаше бегла представа какво точно съдържа той и след това го отвори и се оказа прав.Това което търсеше толкова години най-накрая бе в ръцете му.Ще попитате како има в пакета е добре ще кажа.Това бе книга.Книга ще кажете вие какво и е специалното на тази книга.Специалното и е че бе магическа книга с едни от най силните магии,заклинания и отвари които са съществували някога.Хенри от дълго време бе търсил тази книга и сега бе в него.Той се опитваше да помогне на Анджелик като премахне проклятието върху нея,но в крайна сметка не успя да го направи.Но сега имаше някакъв шанс поне да го промени малко толкова че да не коства живота на момичето и да не бъде преследвана.той седна до масата и започна да разглежда книгата страница по страница и да попива информацията от нея.Докато четеше изведнъж някой почука и той се запита кой ли е в този час,но когато погледна към часовника видя че вече е сутрин.Той стана и се запъти към вратата и щом я отвори срещу него бе момичето и се опитваше да смотлеви нещо като извинение.
-Няма нищо всичко е наред но следващия път не преценявай нещата прибързано ставали-каза той и я погледна
-Ако искаш след може да закусим заедно долу.Там можеше да си поръчаш всичко ето искаш-отвърна той и след това затвори вратата без да дочака отговор от момичето

След като затвори вратата той се върна към книгата и почете още няколко минути след това отиде да се изкъпе.Докато бе под душа си мислеше за нещата през минала нощ за писъка и за капките кръв.Но както и да не след като излезе от банята.Той се огледа в огледалото и след това отиде да се облича.След като си сложи чисти дрехи той остана няколко минути замислен и после излезе от стаята си и се насочи към ресторанта.вътре бе истинска навалица.Той се огледа за миг и видя момичето и се запъти като се огледа наоколо и след това се добра до масата до Паола и седна и веднага след това един сервитьор му донесе една чаша с тъмно червена течност.Той се усмихна леко и поклати глава за благодарност и отпи малко от чашата и след това погледна момичето ,което бе напълнило чинията си си догоре
-Как ти се струва храната и обстановката-попита я той докато леко отпиваше от чашата си.
След около 10-на минути ресторанта започна леко да изпразва.Той седеше и от време на време поглеждаше момичето
-Та от къде си Паола-попита я той изведнъж и направо
-И какво дириш в Лас Вегас-продължи той и я погледна и се усмихна леко

Той я погледна и леко отпи от чашата си
-Интересно, никога не съм чувал за такава книга а повярвай знам за всички книги които са написана за такива като нас-отвърна той
В това момиче имаше нещо може и да казва истината за тази книга но никога не бе чувал за нея като това можеше да означава че първо тя никога не е съществувала и тя го лъже или второ че тази книга явно е пила в пазена в тайна.
-значи ти си тук заради тази книга така ли.Защо точно Лас Вегас-продължи да разпитва той
Това не му се нравеше много прекалено много съвпадения станаха тук а той не вярваше в съвпаденията.Трябваше да държи под око момичето за всеки случай и да пази неговата книга доста добре.
Той отново от пи от течността и погледна момичето.
-сигурно имаш идеи къде се намира тя щом си дошла чак до тук,нали така-продължи той и я погледна в чакане на нейните отговори.

-Мисля, че вече казах достатъчно-срязах го. Не исках да бъда груба, но тази тайна бе прекалено важна за мен, за да му я разкривам. Знаех, че книгата е в него, книгата, която ще ми помогне да разбера къде се крие това, което отчаяно търся цял живот. Дано само не се досетеще и не излезеш по-умен, отколкото очаквах. Трябваше да я взема на всяка цена, иначе цялата мисия до лас Вегас бе пълен фарс. нарочно се изгубих, нарочно застанах на онази улица, нарочно се направих, че няма къде да спя, а сега продължавам двойната игра. Не исках да му навредя, но държеше нещо, което нямаше да позволява да изгубя.
Отпих от чай и смених темата, за да не се издам и да не покажа колко близо е до истината. Реших все пак да замажа положението и започнах да редя лжи след лъжи:
-Обичам да пътешествам. затова дойдох тук. Чувала съм интересни неща за това място.
Забелязах, че и двамата бяхме привършили със закуската. Трябваше да бъда мила, за да се осъществи по-лесно плана ми. когато имах удобен случай щях да открадна книгата и да избягам. Подло, нали.
-Какво мислиш да правиш днес?

*сори за голямото забавяне

Той я гледаше и леко се усмихна и след това отпи от чашата си която сега бе наполовина празна.Той не каза нищо когато тя го сряза по този начин, но излъже вампир това явно не го знаеше.Той чуваше учестено удари на сърцето и което значеше че тя лъже също така и леките капчици пот по челото и.Явно бе дошла тук с някаква определена цел и дори случайната им срещата е била и инсценирана от нея.Но за толкова си бе направила труда да се срещне с него.Тогава размишляваше по този въпрос пи малко от чашата си и точно тогава му просветна.
Ама разбира се книгата тя бе след книгата колко може да е глупав трябваше да се досети още щом я спомена.Но книгата не пишеше нищо за такива като нея имаше само начини как да се убият с някое заклинание или унищожителна отвара.Значи това била целта и от самото начало,но е сбъркала противника си.
Ако си мисли че толкова лесно ще и даде книгата се лъжеше жестоко.Хенри имаше опит в използването на магия макар и не голям, но знаеше как да я практикува.Той и се усмихна мило сякаш не знаеше нищо.
-Нека да видим-каза той и се замисли за миг
-Днес имам да посетя една или две изложби и после ще давам автографи на почитатели-отвърна той и я погледна
Бе си пределно ясно че чака възможност да вземе книгата от него но не бе познала.сега книгата щом бе в него той щеше да я пази за да помогне на Анджелик.
След това погледна момичето
-Ами ти как ще прекараш деня си -попита я той и я погледна и отпи от чашата си.

Той я слушаше и се правеше че и вярва,но това бе далеч от истината.Значи цялата тирада до тук е била измама на него това не му хареса.Да го правят на идиот.Бе решен да разбере истината и знаеше точно как да направи това.Той изпи останалата част от съдържанието в чашата.
-Сега ме извини но ще трябва да се приготвя и да тръгвам-каза той с блага усмивка и стана и се насочи към стаята си.Когато бе пред нея се направи че има проблем с отварянето на вратата за да види дали тя го проследява.Той влезе вътре без да направи нищо.Щом вече бе в стаята си той се огледа наоколо за да види с какво може да замени книгата все едно бе тя.След около десетина минути той намери това което търсеше и го постави на мястото на книгата и я обвърза така сякаш не бе я отварял а истинската книга скри ... на едно място .След това отвори прозореца за да се проветри малко докато бе навън.След това се преоблече сложи си раницата и излезе и след това заключи.сложи ключа в раницата си и тръгна по коридора надолу и след това излезе от хотела и се насочи към центъра на града.

-Така така какво си имаме тук-прозвуча глас някъде от стаята и по точно от отвореният прозорец.По рано той го бе отворил цел за да може да влезе и да изненада момичето.Както и направи сега си седеше най-спокойно и я гледаше докато държеше фалшивата книга.
-Явно си търсела това-каза той и извади истинската книга от раницата си и я след това погледна момичето.После слезна от прозореца и влезе в стаята и застана на няколко метра от момичето.
-Сега какво да те правя- той и я погледна с леко демоничен поглед който би уплашил всеки.Той все още държеше книгата.
-Нека да ти дам един съвет никога недей да лъжеш вампир,защото винаги разбираме кога някой се опитва да ни заблуди и тогава нещата стават доста грозни.Той пак я погледна и леко се приближи до нея като оставяше някаква дистанция между тях.Не искаше да бъде изненадан.
-Сега да решим какво да правя с теб малка крадло-каза той и се огледа наоколо като същевременно не изпускаше момичето от поглед.Нямаше смисъл да се опитва да избяга от него все пак бе вампир при това доста силен и способен.
-Та така. Сега ще ми кажеш всичко което искам да знам независимо дали ти харесва или не-отвърна той и разтвори книгата.
-Помогни ми истина да получа,
и това което искам науча
До утре по същото време
спомена забрава ще обземе- прочете той от книгата и я погледна.
-Това е заклинание за истина и в рамките на 24 часа ще говориш истината и нищо друго искаш или не искаш-продължи той и остави книгата до себе си.
-Така за какво бе цялата тази история защо ти е нужна моята книга и какво възнамеряваш да правиш с нея-каза той и я погледна с твърд поглед

Той я погледна само за миг и след това се обърна към прозореца
-Дори и това да е така трябваше да ми кажеш истината от самото начало а не да използвам това заклинание върху теб сега-отвърна той и сложи ръце зад кръста си.
-Ти си имала ясната представа а не си дошла при мен на момента.Тогава щях да ти помогна на мига а сега не съм толкова сигурен.Едно от нещата които най мразя е да лъжат.-продължи той като погледна момичето което седеше на леглото
-Сега какво да те правя теб-продължи той без да я поглежда този път.
-Сега искам да ми кажеш всичко от до и как разбра че Книгата е в мен.Трябва да имала информация.Срещата и всичко останало е било фарс.-каза той и я погледна
След това направи няколко крачки в стаята като размишляваше какво да направи сега явно момичето е било в беда щом стигнало да открадне от него.Но трябваше да разбере повече преди да се забърка в тази история.Трябваше да знае с какво се захваща още от сега.
-Сега искам да ми разкажеш цялата история разбрали ме-отвърна той и погледна момичето което стоеше на леглото с посърнало лице.

Той я погледна изненадано
-Не знам за какво говориш.Можеш да ходиш и да правиш каквото си искаш,но когато те те питат нещо ще трябва да отговаряш само с истината и нищо друго в рамките на 24 часа-отвърна той
След това се замисли за разказа на момичето значи и други знаеха за това,но откъде не бе казал на никого какво ще прави за да не стане нещо такова,макар че то стана така и така се случи.Явно нямаше друг избор освен да и помогне и да разбере кои са тези хора и какво целят.Той имаше предположения че искат книгата за да наранят Анджелик и това не му хареса особено.
-Добре ще ти помогна с това но ти няма да оставаш насаме с тази книга.Само да си и помислиш да задигнеш тази книга ще ти се искало да не си ме срещала,ясно ли е-каза той и погледна момичето с твърде сериозен поглед.
Той се загледа през прозореца в улицата и преминаващите хора по нея и се замисли какъв ще е следващия му ход.

Хенри остана в стаята си и леко се усмихна
-Колко жалко.Ако си мисли че ще стане по нейната жестоко се лъже.Трябваше да и го кажа - отвърна той и се усмихна пак.След това погледна отново през прозореца.
Това което каза момичето за онези хора го притесняваше ако тази книга попадне в неподходящи ръце би станало много лошо.А и бе обещал на вещицата която е направила книгата че ще я пази на всяка цена.Макар че от тогава са минали почти 250 години а книгата бе доста голяма.Той седна на един стол до масата която се намираше до прозореца и пак започна да прелиства книгата.Също така се чудеше какво роля има това момиче в цялата работа явно онези са знаели че тяги подслушва и са решили тя да им свърши мръсната работа.Но явно тя не се усетила изобщо и щом вземе книгата те я вземат от нея.Добре че не стана точно така сега той трябваше да си отваря очите на четири и да внимава за книгата да не бъде взета от тях, а колкото до момичето трябваше да и помогне но не знаеше как.

Той най спокойно си четеше от книгата когато се почука и вратата се отвори и момичето отново влезе и поиска помощта му.Той я погледна от стола си без да става.
-Нали бях глупак и идиот,мислех че вече не искаш помощта му-подразния той и докато четеше книгата без да обръща голямо внимание на момичето.
-Мммм... не знам.Малко съм обиден от думите ти.-продължи той
Искаше да си поиграе с нея малко преди да и съобщи това сигурно щеше да я шокира леко
-Не знам как да ти го кажа затова ще давам направо.Използва ли са те Паола.По най долен начин.Знае ли са че ги подслушваш и са се надява ли да вземеш книгата от мен и след това те са щели да я вземат от теб по всякакъв начин дори ако е трябвало да те убият-отвърна спокойно той макар че тази новина бе доста шокираща и той я съобщи сякаш не бе кой знае какво.
Той се върна към четивото си като с края на окото си очакваше реакцията на момичето.