Candy Store

Брой мнения : 219 Join date : 07.12.2011

Последно време се бях отдала на покупки и някой ме видеше с какъв замах харчех по толкова големи суми щеше да ме съди. Винаги съм обичала да чета, затова реших да изхарча последните си останали банкоти за някой лигав любовен роман, който след първия прочит ще бъде захвърлен при другите книги. Мразех да чета една книга два пъти, затова стаята ми буквално ме зарината от книги.
Запътих се към най-неприветливата книжарница, но продавачът ми беше приятел и компанията му ми беше приятна. Исках да си поговоря с някой за разтуха след семейните скандали и личните ми проблеми. Влязох, а звънчето на вратата извъння три пъти.
-Здравей! Пак идвам за поредната книга-поздравих продавача и се запътих към рафта с най-новите попълнения. Четях заглавията, но нищо не ми хареса. Измрънках недоволно и се приближих до него.
В същия момент звукът от отварянето на вратата ме накара да се обърна. Я кой бил тук? Брат ми...или по-точно полубрат. Понякога можеше да е ужасно дразнещ и мразех да се заяжда с мен.
-Ти какво правиш тук? Не знаех, че можеш въобще да четеш....-подхвърлих заядлива забележка, въпреки, че не исках да прозвучи толкова остро-..ти нещо, да не ме следиш?
Подсмихнах се и му обърнах гръб като се зачетох отново във заглавията с надеждата да си избера възможно най-бързо книга.

Брой мнения : 98 Join date : 16.12.2011 Age : 28

Поредния ден в малкото студено градче. Тейт се грижеше идеално за детето си, помагаше и на жената при която живееше. Чувстваше се длъжен. Обичаше ужасно ного дърщеря и, не можеше да спре да мисли за нея от цели три години. Едва ли някога щеше да я забрави. Детето беше повече от добре. Хранеше го, гледаше го и играеше с него, нищо друго не му трябваше. Беше едва на две годинки. Имаше няколко цели. Трябваше да свърши някаква работа, освен да седи отегчено пред телевизора държейки в ръце Али.
Щом намери точния момент, а именно тогава когато малката беше заспала сладко той се изправи и облече палтото си излизайки от къщата. Нямаше да дава обяснения къде отива. Не беше виждал сестра си от месец, а живееха на няколко пресечки. Всъщност първо беше избрал книжарницата. Тъкмо щеше да направи малък подарък на дъщеричката си.
Вървеше по тъмната улица като минаваше усърдно в снега разринвайки малка част. Както винаги беше замислен. Погледа му следеше как краката му ровеха из снега, а ръцете му си намираха топлина в джобовете.
След малко стигна до желаното място. Бутна вратата, а дразнещия звук от звънчето издрънка след като затвори. Поклати недоволно глава и се сви , качвайки еката нагоре, за да се стопли. Огледа се и срещна погледа с русокоската, сестра му. На устните му изгря лека усмивка Приближи се малко и се изненада от думите и. Или по-точно му бяха забавни.
- Аз да те следя? Теб? И защо?- засмя се, говорейки по онзи така незаинтересован начин. Беше забелязал погледа който мъжът зад касата, който оглеждаше и изпиваше с поглед сестра му. Подхили се и отново върна вниманието си върху девойката.
- Как ли пък не.- продължи като поклати глава. Всъщно в него май не се намираше чувството обич и едва ли след онова разочарование ще се намери. Засмя се и грабна първата книга, която му изглеждаше с най-отвращаващата корица. Мразше романите.
- Как си, Паола?- попита зантересовано като се усмихна.
Беше загрижен за нея, а сега незнаеше нищо за състоянието и живота и.

Брой мнения : 219 Join date : 07.12.2011

Обърнах се леко и застанах срещу него. Не го бях виждала от доста време и честно казано ми липсваше. Въпреки, че доста често бе нетърпим, ме подкрепяше и ми помагаше с каквото може. Държеше се мило и това ме зарадва, защото бях напълно отчаяна, че в него съществува някакво различно чувство от омраза.
-Ами добре съм...всъщност не-признах си и седнах на близката табуретка. Направих знак на продавача, който вече започваше да слухти и ми ставаше прекалено досаден, да ни остави сами. Придърпах още една табуретка и за брат ми-имам прекалено много проблеми, от които искам да се отърва възможно най-скоро. Говорих със Софи, но дори тя не е в състояние да ми помогне. Ти как си?-попитах го на свой ред, надявайки се поне той да е добре и да няма грижи-не съм те чувала скоро, липсавше ми.
Рядко бях толкова откровена с него, рядко изказвах чувствата си на глас, защото бях от типа "мълчаливо страдащи" и мразех да се оплаквам, както и да казвам неща от рода "Обичам те!", "Не мога да живея без теб" и прочие.
Взех книгата, която той така лекомислено я подхвърляше. Знаех, че ненавижда романите, както сигурон и самата любов, а напук на това аз си бях заклета романтичка. Изведнъж се сетих нещо и възкликнах:
-Как е Али? Не съм виждала малкия бонбон от месец-да, дъщеричката на брат ми беше ужасно сладка и само на две годинки-Добре ли я храниш? Нуждаеш ли се от помощ?Успяваш ли да й обърнеш внимание?-заизреждах въпросите си бързо като картечница. Не вярвах, че Тате ще бъде толкова отговорен и ще успее да опази живо дете. Знаех, че имаше жена, която му помагаше, но все пак се тревожех.

Брой мнения : 98 Join date : 16.12.2011 Age : 28

Надяваше се, че момичето не очаква същата откровенност и от него, защото ако беше така нямаше да си я получи. Той само изпуфтя и с еоблегна назад, акто усети ръбовете на шкафа, на който бе опрял гърба си. Наистина ли му липсваше? Очите му се впиваха все повече и повече в нейните и с всяка секунда осъзнаваше, че след Емили и Али, това беше човека за който трябваше да се бори. Усмихна се чаровно и се приближи като обгърна тялото и с ръце, давайки и прегръдка. Това не се бе случвало на никого освен на дъщеря му. Отдръпна се и се опита да се държи както винаги сериозно, но не успя Някакво мило изражение се намести на лицето му. Тя изглеждаше тъжна, а това го притесняваше. Поърка челото си и отново взе в своите ръце книгата.
- Али!- повтори Тейт като отплесна погледа си , забивайки го в дървената масичка. Усмихна се щом тя изникна в главата му. Тоа малко сладко същество.- Добре е, храня я. Не искам да пораства, не искам времето да минава. Тя ще порасне и ще пита за майка си, а аз как ще и го обясня. Има време!- размисляваше на глас. Това наистина не трябваше да го казва. Тя знаеше за майката. Знаеше е при раждането беше починала. И на него му беше трудно, но щеше да се оправи. Отнвоо я погледна и прибра ръце в джобовете оставил книгата на масата пред себе си.
- Какво те притеснява Поли. Какви са проблемите ти?- попита той като по-голям. Искаше да помогне и щеше да се опита.
Момчето, което продаваше книгите започна да обикаля покрай тях наблюдавайки ги. Това не притесняваше Тейт, но на момичето и беше неудобно.

Брой мнения : 219 Join date : 07.12.2011

Прегръдката направо ме изуми. Тейт, той никога не проявявал каквато и да било загриженост или някакъв знак за привързаност към мен. Радвах се, че се бе съвзел и се грижеше за Али. Дъщеря му е единствената му опора, осъзнавах, че из трябва да съм до него в такъв момент от живота му. Любовта му, майката на малката сладурана я нямаше, а знаех от личен опит колко горчива е любовта. Можеше да те накара да полетиш, можеше да те накара да умреш. Стиснах ръката му и промълвих:
-Спокойно!Ще дойде време и заедно ще се справим. Тя ще те разбере, та ти си човека, който я е отгледал. Ще видиш..всичко ще се оправи.
Зърнах с крайчеца на окото си нахалния поглед на продавача и го погледнах остро. Не знаех, че е толкова любопитен и жаден за клюки, които да разпространи из целия квартал. Обърнах се към него и с нескрит неприязън казах:
-Нямаш ли си работа? Или се чудиш каква това клюка да споделш на съседите, а? Най-добре си върши работата, ако не искаш да докладвам на шефа ти.
По стреснатото му изражение разбрах, че съм постигнала ефект с думите си. Той се скри зад многобройните рафтове с книги, а аз отново се обърнах към брат си.
-Аз...да кажем, че любовните проблеми застигнаха и мен. Но не искам да те товаря с това сега. Защо не отидем у вас? Така ми се иска да видя Али...мъчно ми е. А и там ще си говорим на спокойствие.

Брой мнения : 98 Join date : 16.12.2011 Age : 28

Беше забелязал изненаданото и изражения, но това не го учуди след като я прегърна. Случваше се рядко, даже никога. Поклати глава отново и се изправи като пусна ръката и, за да вземе книгата. Беше удобен момент да отидат там. Тя изглеждаше сериозна, не му акзваше нищо,което държеше Тейт под голямо напрежение. Искаше да и помогне. Въздъхна отново и прокара ръка по косата си като се огледа за нещо, което можеше да купи на детето.
- Тя е момиче, ще иа онези женски проблеми, за които не съм много уведомен.- говореше за толкова сериозни неща както винаги. Усмихна се и и обърна гръб като започна да търси някаква играчка или детска книжка. Спря се на нещо като дранкалка, но всъщност пееше. Взе го и се усмихна като продължи на татък. Не беше учуден от действията и. Тя си беше такава и той бе повече от сигурен, че тя ще подхване тази тема и буквално ще го разкара от физиониомията.
Той познваше много дами, щеше да намери помощ от тях.
- Любовни проблеми?- заговори той с любопитна и въпросителна нтока в гласа. Засмя се лекичко. Тя не държеше на трайните връзки, аккво толкова можеше да се е случило. Стигна до онзи мъж и сложи книгата и играчката пред него, а след това извади от джоба портмонето си. Извади една банкнота и муплати, оставяйки му някакъв малък бакшиш, колкото да се закръгли сметката. Погледна към нея. Още си избираше.
- Нека вървим!- подкани я той и се отдръпна встрани, за да я изчака.

Брой мнения : 219 Join date : 07.12.2011

-Аз съм насреща. Ще помагам с каквото мога..стига ти да ми позволиш-усмихнах се леко и се насочих към рафтовете. Така и не успях да си избера книга, затова повдигайки се леко на пръсти започнах да чета заглавията на последния рафт. Така и нищо не привлече вниманието ми, затова си купих един от новоизлезлите криминални романи.
Приближих се до продавача, който сигурно вече ме смяташе за побъркана. Истината беше, че си нямах и на идея кой е шефът му. Подадох книгата и парите. Последвах примера на Тейт и на свой ред му оставих бакшиш, доста по-малък от неговия. Не заслужаваше.
-Идваам!-провиках се на брат ми, който вече нетърпеливо ме подканваше и стоеше на вратата.
Приближих се до него и заедно излязохме като хвърлих леко злобен поглед на продавача. Не вярвам, че ще стъпя пак тук, освен ако глада ми към книгите не се обади.
Опитах се да вървя с бързата крачка на Тейт и започнах да му разказвам за така и неосъществената ми любов. Тъкмо бях привършила и стигнахме дома му.