Главна алея

Брой мнения : 33 Join date : 17.12.2011

Рискувах да сложа ръка през рамото й, сякаш някъде по пътя обратно към цивилизацията можех да я изгубя. Толкова ми беше приятно с Амбър... Никога не се бях чувствал толкова... себе си, покрай никой. Винаги, абсолютно винаги имаше нещо, което скапва цялата работа, обаче тук това нещо липсваше. Тази случайна среща ме караше сериозно да се замисля относно истинността на фразата: „Няма невъзможни неща”.

- Не става – поклатих глава. – Възразявам. Ще изглеждаме като майка и малкия й син, откраднал близалката на друго дете. – засмях се.

Нямах представа накъде бяхме тръгнали, но в крайна сметка стигнахме до може би най-оживената част от града – търговската улица. Или поне тя би трябвало да бъде, тъй като наистина беше доста оживена. Спряхме се на главната алея и аз се огледах. Следейки с очи разминаващите се и постоянно движещи се хора, в ума ми изникнаха няколко идеи и се обърнах към Амбър.

- Така... Значи, можем да се качим някъде на по-височко и са започнем да проповядваме световен мир. Полицията такива не ги търпи много-много. Или да си купим една чанта със спрейове и да „уважим” няколко стени... Или пък да постъпим според това, което ни е дала майката природа – усмихнах се, представяйки си какво имах предвид. – Аз, примерно, ще подлуждам хората с последователни вълни от еуфория и рязка, необяснима депресия, след това отново еуфория и така, а ти... Всъщност, ти какво можеш?

Брой мнения : 47 Join date : 14.12.2011

-Ами аз мога много неща така да се каже.-засмях се-Аз съм стар вампир без задръжки,какво очакваш да мога.Пътувала съм през целият свят и съм правила пълни глупости.Така че ще се водя по твоите идеи.Това с спрейовете ми хареса.-засмях се отново и го погледнах.Когато го гледах в очите се чувствах се потъвам в тях толкова красиви.А когато си сложи ръката на рамото ми онези малки пеперуди в корема ми запърхаха развълнувано.
-Знаеш ли като се замисля ти си нов в града,защо не останеш при мен?Така поне няма да съм сама в голямата къща.-направих намусено физиономия след последните си думи и се усмихнах.Тогава тръгнахме към магазина в които бе пълно с всякакви работи за рисуване.Аз си избрах хубави спрейове и излязохме.Подадох му един и се сетих,че един магазинер се бе държал много грубо с клиентите си и реших да го накажем,а после може да минем и на някоя стена.Хванах го пак за ръката и тръгнахме напред.Когато бяхме пред магазина се усмихнах зловещо и започнах да рисувам,а след малко и Лаерт се включи.Изведнъж магазинера дойде от зад и започна да вика.Хванах за ръката Лаерт и тръгнах ме да бягаме,все пак имах бързина.Скрихме се зад една стена и започнахме да се смеем.
-Давай други идеи,твой ред е.-засмях се и се приближих към него.Бях на милиметри от устните му,усещах дъха му.Приближих се още малко и го целунах,все едно нещо зад мен ме буташе да сторя точно това.А целувката отново накара пеперудите в стомаха ми да запърхат.

Брой мнения : 33 Join date : 17.12.2011

Точно когато обмислях дали да го направя, тя ме изпревари. Впи устните си в моите и аз просто се предадох, защитната ми стена рухна с гръм и трясък, вдигайки прах. Обвих с ръце талията на Амбър и я притиснах към себе си, сякаш да съм сигурен, че няма да избяга накъде, да се изпари във въздуха и отново да остана сам. Устните ми се плъзгаха жадно по нейните, ръката ми се вдигна и зарови пръсти в косата й.

Имаше нещо различно в тази целувка... Не бе като другите прелюдия към приключения за една нощ. Имаше нещо повече от интимност, нещо скрито под повърхността и невидимо; нещо, което може само и единствено да се усети. Нещо, подозрително отговарящо да описанието на любовта. Боже, толкова ли бях далеч от това чувство?... Или просто цялата тази дистанцираност от любовта бе като защитната черупка, в която да се скрия, за да не бъда нараняван?

Не исках да мисля за това сега. Бях изключил и за това, която бяхме започнали да правим, за целия заобикалящ ни свят. Хората, града, нищо друго нямаше значение, освен устните на това момиче и чувствата, които ме обливаха като кофи гореща вода. Наистина тук ставаше нещо странно... Отдалечих лицето си от нейното и изшепнах в ухото й:

- Та ти дори не ме познаваш...

btw. Извинява за закъснението ;дд ..

Брой мнения : 47 Join date : 14.12.2011

Да беше прав не го познавах,но той беше различен от всеки друг.Нещо в него ме привличаше,караше ме да излизам от кожата си.Той показваше коя съм в същност.
-Значи дойде времето да те опозная.-прошепнах му и аз и се отдръпнах.-Е какво искаш да правим сега?Надявам се това,че съм по възрастна да не те смущава.-засмях се,а той първоначално ме изгледа все едно се шегувам.Толкова ми олекваше при всеки негов поглед.Беше невероятен и бях сигурна,че ако позволи на чувствата да влязат в него ще бъде по сигурен.И щях да направя всичко възможно той да се чувства добре.

П.П.Няма нищо..;ддд аз се извинявам за бозата ;дд