Барът

Мистър Тинкърс го гледаше странно.Това бе единствената му мисъл от часове насам.Големият плюшен мечок бе наклонил пълната си със самнително качество памук глава и големите черни копчета пробляскваха зловещо на фона на светлината от вкючения телевизор.Прогламата бе повече от скучна.Вече четири минути три динозавъра се опитваха да обяснят ползите от праха за пране с екстраст от таджикистански зюмбюли..За бога, та в Таджикистан надали изобщо имаше зюмбюли.Ала Фюри не се интересуваше от нищо.Освен от мистър Тинкърс.Мечока срещу човека..човека срещу мечока.Епична битка..
-По дяволите.-промърмори нашият герой и се изправи скоростно.Не си направи труда да изключи телевизора, просто си запроправя път в безпорядъка към голямата бяла врата в дъното на коридора.Въпросната врата се отвори с един замах и аромата на ванилия го удари по носа сякаш бе невидима бухалка.Часовника на стената до гардероба с бавен такт отмерваше първите часове на новия ден.Лепкавият мрак навън пък му се стори необичайно примамлив.Нещо го тикаше безпощадно към нощния живот на южна Пенсилвания.Не бе от онзи тип мъже, които обръщаха чашка след чашка до дето забравят дори собственото си име и се обръщат към всичко наоколо с думите „ей, фикус”.Падаше си повече по спокойната алтернатива, в лицето на мека пижама в прасковен десен и грамадни пантофи сглавата на Доналд Дък отпред.Ала ето, че една миниатюрна част от него надаваше вой и крещеше както винаги „еспериментирай. С пайетите се получи, може би и с нощният живот има надежда”.Да, с пайетите наистина се бе получило.Кой да предположи, че нещо толкова мъничко може да разнообрази цяла камара скучновати ризи..и панталони..и тапицерията на дивана..и пердетата, за да си отива всичко.Но само едното, защото самата Шанел казва „винаги махай последния аксесуар”.Това бе и причината Фюри да се появи на един благотворителен бал само с една обувка...Но великите модни икони си разбираха от работата.Кой беше той, че да се противопоставя на такава велика сила?
Четирдесет и три минути по-късно, нашият герой все още бе лице в лице с плоската повърхност на огледалото, окачено в стаята му.Очите му пълзяха по велурената материя на синьото сако, ала нещо в него не одобряваше въпросната дреха. „експериментирай!”, отново се обади вътрешният му глас..Лошото обаче бе, че Фюри експериментираше постоянно.Например теменуженото болеро от преди три дни, заради което децата се бяха провиккнали „Вижте, вижте този грамаден ходещ люляк!Хелоуин подрани!”.Или патешкото елече от овча вълна, заради което го бяха нападнали стотици деца от местната детска градина, мислейки го за пилето от улица Сезам.Последното го ласкаеше особено много.Може би защото въпросното пернато бе един от идолите му, рамо до рамо със Заека бъни.Всечки тия умствени братвежи бяха изтрити по магичен начин от отвеяното му съзнание и то само и единствено благодарение на едно керемидено парче плат.Тениската бе една от любимите му.Обичаше да я комбинира със сако и черни спортни дънки с изключително впита кройка.
-О, да.-възклиткна одобрително, инспектирайки собствената си визия за един неособено кратък миг.Щом се увери, че косата му е напълно подредена и че чорапите отиват на очите му, затвори вратата и се изниза като мъж при появата на тъща си.
Как се озова именно в бара си оставаше пълна загадка.Не само за него, ами и за цялата сбирщина хора, посрещнали го с учудени погледи.Без да осъзнава се превърна в кукла оплетена в собствените си конци.Краката му се задвижиха машинално, отвеждайки го към една отдалечена маса и по-специално към руса глава, която просто не можеше да остане незабелязана.
Фюри не зачиташе столовете.Настани се директно върху въпросната маса и кръстоса кръка, издърпвайки коктейла на мъжа пред себе си.Отпи щедра глъдка и веднага съжали по простата причина, че не му понасяха подобен вид лековити отвари.
-Брр..силно е.


ПП:прощавай за бозицата :/Нещо съм затрупана тия дни и това оказа влияне на музата ми ;д

Малко известен бе факта, че Фюри се напиваше от бонбони с ликьор.Само три му бяха достатъчни и вече обсъждаше разгорещно проблеми с финансовата криза със заместник-генерал Тин-Бун от планетата Муфлон.С една дума и накратко казано, бе лесно да попадне в лапите на алкохолното опиянение.Дори глътка от питието на мистериозния русокос господин пред него успяваше да размъти подредените архивни папки на съзнанието му.Вече не бе сигурен Лейди Гага ли танцува в средата на заведението или бе някакъв особен вид боргунски щраус емигрант.
-Предпочиташ го по-леко, хъм?-думите долетяха разкривени до ушите му.Дали причината бе в милионите усилватели, пръснати по протежението на заведението, или нейде другаде из реалността, но бе факт, Фюри се ококори, чудейки се дали слуховият му апарат работи като хората.Разтърси глава, в опит да пречисти съзнанието си, което не направи нищо друго освен да накара няколко тъмни кичура коса да паднат пред очите му.Тънките му бледи пръсти върнаха немирниците на мястото им.Кръстосаните му крака се заклатиха в такт с бързата музика, а тънка усмивка накара крайчетата на устните му да подскочат леко.
-Обичам да експериментирам.Не обичам нищо конктретно...-отговорът бе също тъй двусмислен като въпроса.Чашата отново се издигна бавно на нивото на устните му, после течността се плъзна по гърлото му, карайки го да настръхне като прическа на пънкар.Опита се да не се закашля, но бе някак трудно, защото имаше чувството че пие течен керусин, примесен със спирт, есенция от ананас и нещо, което с много зор можеше да мине за пъпеш.Сякаш чифт пръсти изщракаха в пространството, слагайки началото на нов етап от вечерта.Етап, в който Фюри бе по-пиян и от човек заключен във винарна.Заместник-генерал Тин-Бун се появи на мястото на русокосия, както винаги елегантен в сиво-черната си униформа, този път допълнена от копринен шал в пастелни цветове.Елмазените му очи шареха безспирно по фигурата на Фюри, а нахално приятния му поглед пълзеше по неприличен начин наоколо.
-Сметките..-започна генералът, а Фюри почувства странни тръпки да полазват тялото му.Тайно си падаше по генерала и някак съжаляваше, че го вижда само когато прекали с алкохола.Но то си беше нещо напълно нормално.Мъжете в униформа бяха крайно възбуждащи и това го знаеше не само нашият герой, ами и целия онзи куп сценаристи, базиращи произведенията си на войната.
-Аз..-започна Фюри, а гласът му стана дрезгав и някак странно треперещ..
-Знам..-вдигна пръст генералът и завъртя глава на една страна-Не е нужно да ми го казваш войнико, знам за чувствата ти..
Фюри ахна тихо, а ръката му се стрелна към устните му.Значи тайната му бе разкрита, значи генералът знаеше..и..и.
-И мисля, че те разрибам.
Това му бе напълно достатъчно.Фюри скочи от масата и се нахвърли на генерала.Устните му жадно се впиха в тези на мъжа отсреща, а пръстите му разкъсаха униформената риза.Господи, беше си мечтал за този момент, от както двамата с генерала се бяха запознали за първи път.Бе няколко години по рано, поводът бе сватбата на братовчедката на Фюри.Алкохолът се лееше в огромни количества, а нашият герой за пръв път бе изгълтал цяла чаша вино.В резултат бе прекарал уикенда в изтрезвителното в компанията на Тин-Бун.Бяха разговаряли..и после той бе изчезнал..Е, докато Фюри не бе изпил цяла чаша готварски ликьор..И така нататък , и така нататък.
Цялата картина бе някак комична от страни.Фюри нахвърлил се на мъжа, който смяташе за генерал на планетата Муфлон и русия субект, станал мишена на цялата тая алкохолна дивотия. Е,нашият герой си беше същинска тропическа буря и трудно се отказваше от нещо..А станеше ли въпрос за любов, приличаше на горелка.Изпепеляваше всичко пред себе си и то само с едно леко докосване.
-Заведи ме на планетата Муфлон, нека заедно управляваме финансовите ресурси и променим галактиката.-измърмори сънено Фюри отдръпвайки се от мъжа.
Само дето той не беше неговия генерал.Е, устните му бяха точно толкова меки, колкото трябваше да са, но физиономията му някак не приличаше на тази на Тин-Бун..Разочарованието го заля като огромна вълна от солена вода с всичките и прилежащи водорасли и лепкави медузи..
-Ти не си моят генерал-очевиден факт за пръв път изречен гласно.
Музиката продължаваше да кънти а към Лейди Гага, респективно бургунския щраус емигрант, продължаваше да танцува, но към нея се бе присъединил и един огромен жираф с пухено палто.Да, изобщо не трябваше да пие оная течност в чашата на мистериозния господин, в чийто скут седеше...Отдръпна се макар и с подчертана неохота и отново зае стратегическа позиция върху таблата на масата.Краката му продължиха да се поклащат, ала главата му бе сведена и клепачите леко притворени.Беше потънал в дълбоки размисли, отвеждащи го на далеч от простата реалност.Не искаше да си го признае, но напоследък се чувстваше изключително самотен.
Излегна се върху масата, забивайки поглед в тавана.Беше като да гледаш в нищото, мъчейки се да намериш нещото.Всичко наоколо тънеше в един неприветлив тъмен цвят, каращ зениците ти да се разширят максимално, търсейки колкото се може повече светлина.Е, ако всичко бе боядисано в жълто, ефекта на бара щеше да бъде погубен..Мястото щеше да прилича на „сладоледената къща на Фил.”
-Сладолед, сладолед, ще си хапвам навред..-изръси той.Беше глупаво да си мисли, че една целувка ще му върне целомъдрието и най-вече трезвеността..
-Бръм-брюм, пчелице златна, в чайника падна..-поредния залп от безсмислени думи.Сериозно трябваше да потърси помощ..


ПП=:Толкова ми се спи, че не знам какво написах хД

Алтернативният свят на фантазия и магия.Звучеше като реклама на анимационен филм за гарги, опитващи се да спрат зъл опосум в опитите му да завладее света с помощта на ядрена къртечница, руска изработка.Но не беше това.Алтернативният свят на фантазия и магия бе оная бърканица от цветове, светлина и звуци, в кято се намираше Фюри в момента.Оня лепкав мрак, който бе обгърнал заведението, изведнъж се бе разделил и пред зеленикавите му очи се извисяваше голяма бисквитена къща, от чийто прзорец се подаваше русата глава на Рапунцел, спуснала коса, за да може Спящата красавица да се изкатери и да и изпорти каква уличница е Пепеляшка, изкръщкала на принца си с Робин Хут.Пълна мешаница на архивните папки в главата на Фюри.Едно обаче не беше ясно..Защо по дяволите всичко наоколо бе женски героини.Къде бе Херкулес с невероятното му телосложение, или пък Капитан Хук с козята му брадичка и зелени очи по-остри от кинжала на милостта, с който убивали смъртно ранените рицари с цел да бъде съкратена мъката им?Нямаше ги..бяха заринати безследно из цялата тая женска инвазия на рокли и коси до кръста.Фюри разтърси глава и се огледа наоколо, съзнавайки, че нещо не е наред.Бе прекаленно шумно за проста гора, да не говорим, че по времето на въпросните приказки, надали натури като Еминем бяха планирани за живот.А именно той надаваше глас иззад дърветата.Рапунцел и Спящата красавица бяха замръзнали, а Бамби за пръв път от векове насам бе спряла да дъвче горска тръстика, или каквото там бе зеленото нещо пред муцуната и.Великденският Заек и Лудият Шапкар бяха прекъснали чаеното си парти, дори злата кралица бе спряла с разбъркването на отровата.Защото, ами просто защото Фюри бе започнал да съзнава, че е пиян.Простото заключение бе направено скоростно.Все пак, нямаше какво друго да е освен пиянска халюцинация.Раят отпадаше като възможност, предвид факта, че под дефиницията на рай за нашия герой попадаше голямо парти с мъжката част на Виктория Сикрет или вечеря на свещи с Джорджу Клуни.Не странния свят на приказките и то в компанията на всичките тия принцеси, твърде истерични, за да си намерят хоби, различно от това да вгорчават живота на перфектните си сексапилни принцове.Е, Пепеляшка явно бе намерила алтернатива на плетенето на чорапи за всичките седем джуджета.Но кой да я вини.Робин Хут си беше истински стопроцентов мъжага, очевидно разбиращ от модни тенденции и нестрахуващ се да комбинира смело пастелни цветове със странната и тясна кройка на чорапогащника.Липсваха му само няколко пайети за пълен блясък, но това бе лесно поправима подробност.Фюри бе истинското доказателство, само за четири часа бе „разкрасил целия си гардероб, че даже и този на съседа Хауърд, чиито чорапи висяха опасно близо до простора на нашия герой.Ето, една от негативните му черти отново се бе задействала с пълна сила.Той можеше да говори с часове за дрехи.Дефект, присъщ повече на женската част на населението, но сам той понякога се чудеше дали пък не приляга повече на въпросната част.Не разибаше от масло и двигатели, но пък знаеше, че на тъмните му очи най-подхожда червения цвят.Не се страхуваше да купува велур, падаше си по кожа, а тежките яки по иначе скучноватите бизнескостюми го караха да се потупа гордо по гърдите и да възкликне „аз измислих това съчетание и не ме е страх да го нося!”.
-Ти ми пусна език.-измърмори самодоволно и именно това изречение го накара да отвори очите си рязко.Главата му се замая, ала не повече от обичайно.Цялата каша от фантазии и алкохол бе затрита и запратена при капитан Тин-Бун, кажи речи нейде из време-простраснството.
Именно това моментно просветление го накара да осъзнае две неща.Непознатият русокоско се усмихваше самодоволно, а брутално привлекателното му лице бе разкривено в зловещо красива гримаса.И второ, вече не бе на дивана.Долната чяст на тялото му бе плътно прилепнала към тази на Фюри, а странните и неприлични асоциации, по присъщи на мъже без особено интересен сексуален живот, се въртяха като парченца плод из миксер в празната му вече глава.Нямаше и помен от пиянското му изражение само объркани емоции властваха над симетричните черти на лицето му.
- Никой не се измъква само с целувка от мен, това е проява на неуважение.
Няколкото мига на неразменени реплики се провлачиха бавно, ала моментното спокойствие бе нарушено от гласа на фюри.
-Не ми казвай, че искаш да те прегърна.-устните му се раздалечиха .
Да, незнайно защо си представи въпросния русокоско завързан за рамката на огромно легло.С костюм на новородено и целият покрит с текила..Господи, мислите му ставаха все по-откровено перверзни, като че бе сценарист на порнофилм, който планира юбилейно издание..Хомо-хомо юбилейно издание, четири часа еротични...
Главата на Фюри се наклони мигноено и устните му се сляха с тези на мъжа отсреща.Бе настоятелен като че усещаше краят на света.Пръстите му намериха тези на русокосия и ги притиснаха още повече към катарамата на колана с желание да слязат и по-надолу. Езикът му си запроправя път напред, решен да докаже, че е напълно способен да сплете моряшки възел с този на господина с неизвестно име.

Питие.Питие.Питие.
Беше изпуснал началото на изречението.Всъщност то нямаше абсолютно никакво значине, колкото и ужасно невярно да звучеше това в ушите на филолозите.Така де..цялата философия се криеше накрая.За жалост, края не се хареса на Фюри.Света на алтернативите си бе чудесно място.Ако зад първата врата се криеше нещо неблагоприятно за индивида правещ избор, той можеше да посегне към следващата.Но така поставена, ситуацията бе изкривена и сива..А за повече цвят?Да речем, че в пияната главица на Фюри се криеше следната представа за оползотворено време:непознатия русокоско завързан здраво за рамката на шикозната спалня на нашия маниак на тема пайети без нито една едничка дреха за приктритие.Дрехите поначало си бяха дразнители.Хората от ранното детство на света бяха открили силата на това твърдение и не се бяха поколебали да изхвърлят ненужното, разхождайки се наляво-надясно както сама майка ги бе родила.Ех, нудистките плажове на южна Калифорния и онова лято преди няколко години, което бе оставило траен отпечатък в главицата на Фюри, основно свръзан с малко перверзия, отприщена в голяма доза развратни изпълнения.Да речем че именно след това лято, Фюри бе тикнат зад решетките на местния затвор, но заради неясно от къде придобитите си умения да прави стритптийз под съпровода на тамбура, отново бе почувствал парещите лъчи на южния щат..И в този случай поговорката „не си тикай втори път мократа глава в контакта, ще се случи това, което се е случило и първия път” бе доказала, че независимо, че не е особено известна, не пречи да съдържа целия вселенски смисъл в себе си.Една прекрасна сутрин, със средна температура от двадесет градуса и с толкова явно отсъствие на облаци, че горките хорица от клуб „да намерим в дъжда нещо, което да ни накара да се чувстваме живи” се бяха депресирали до животно, Фюри бе подминал пренебрежително прекрасния си бански от леопардова кожа и отново бе смъкнал дрехите, давайки воля на животинското в себе си.И именно оня първичен инстинкт го бе накарал да се покатери на спасителното ложе, мятайки се неособено дискретно на врата на секси спасителя Франциско, млад тъмнокос бразилски красавец с рамене, широки колкото Екватора.Ала идеала за мъж на нашия необуздан нудист се бе оказал нищо повече от обикновен хетеросексуален..И ето пак, Фюри бе усетил топлината на затвора.И все пак, макар половината от ваканцията си да бе прекарал в жълт гащеризон и планове как ще украси въпросния гащеризон с вълшебния си комплект за пайети, никога нямаше да забрави Флорида...
-Питие?-повтори невярващо, завръщайки се рязко в реалността.-Господи, дори Федерико щеше да ми предложи нещо по-пикантно.Къде отиде забавлението?
Откъсвайки се с нежелание от стегнатото тяло на русия, Фюри се олюла около собствената си блестяща ос, пияна по неповторим начин.Тези от „ Последния ергенски запой” направо изглеждаха като аматьори в сравнение с него.И въпреки алкохолното количество, спринтиращо във вените му, някак си се сети, че е редно да вдигне ципа на панталона си.Ето..поговорката „не си тикай втори път мократа глава в контакта, ще се случи това, което се е случило и първия път” май го бе научила на нещо.Е, в случая нещото бе, че нудизмът е позволен само на определени територии, обозначени с табела и това, че човек взема душ не значи, че банята му е територия на нуди клуб.Но все пак, важно бе, че изкрящия цвят на боксерките му си остана поверителна информация.Господи, та той не беше никак примерен.Да не говорим, че този път си носеше игла и пакет сребристи пайети, което можеше да означава само едно...Дори да го затвореха в пандиза, този път щеше да има занимание.Полицейските униформи без спор си бяха скучни.Толкова отчайващо сини, че в тъмна нощ ченгетата заприличваха на безформени обекти, носещи се като блуждаещи призраци наоколо.
-Полицай, полицай..завържи ме ти с белезници..Хоп.-обувките му докоснаха пода с тромавост, присъща повече на бременна с тризнаци мечка.Музиката бумтеще отчайващо силно в слепоочията му, ала това, което се въртеше в главата му, бе по-силно от всички обекти изграждащи фона.Обърна гръб на русия целувач и се зае с имитирането на пумпал.Завъртя се веднъж, после повтори, а накрая се стовари с грацията на човал с картофи в центъра на цялата какафония на нощния живот.Засмука палец като бебе и започна да се смее ей тъй без каквато и да било причина.Просто седеше и се смееше.Ала мо омръзна бързо.
-Бармааан!-извика, а гласът му се смеси с звука от тонколоните.Ала никой не му обърна никакво внимание.И той се почувства като момиче без кавалер в нощта на училищните танци..Момиче с бляскава рокля с пайети.
-Какви хора има на тоя свят..Да не обичат пайети?!
-Ще желаете ли нещо сър?-женски глас го накара да погледне нагоре.Дълтокрака блондинка примигваше едва-едва под тежестта на лилави мигли с пера, а трите пласта грим не позволяваха на обикновено око да се разпознае с цвета на очите и.Малкият бадж закачен за ризата и оповестяваше звучно „Вас ви обслужва Бренди”.
-Бренди?!Да не би майка ви да е била пияна когато ви е раждала?Хъм..напълно нормално бих казал.Очевидно е , че имате афинитет към алкохола.Защо иначе ще си залепите тези мигли.Та те напълно очевидно не прилягат на дрехите ви..но знаете ли?Имам решение.
Иглата с нанизан на нея конец проблясна под светлината на няколкото прожектора, закрепени за тавана.Три пайети моментално бяха пришити към подгава на полата и, а тя продължаваше да гледа почудена, сякаш самата английска кралица и бе заявила, че ще си сменя пола.
-Готова си, мила.-Фюри плесна с ръце и се изправи.-А сега мисля, че е време да си намеря аналгин.
Пайетното пияно чучало се насочи към първото нещо, което възприе като врата.Ала преди да натисне дръжката се обърна към русия и се провикна колкото можеше по-силно.
-Питие можем да пием и другаде.

ПП:Ужасно е <3