Starbucks Coffee

Брой мнения : 219 Join date : 07.12.2011

Бях тотално объркана. Мислите ми препускаха като мълнии и не бях в състояние да правя, каквото и да е. Знаех кой ми е нужен в този момент-София, най-добрата ми приятелка. Познавахме се още от деца и тя беше нещото, което никога не исках да загубя. Звъннах й и се разбрахме да пием по кафе в Старбукс. Навлякох някакви дрехи и излязох. Навън леко духаше, но времето беше топло и приятно. Нямаше много хора, което ме учуди. По тази улица винаги имаше движение и понякога не можеше да се разминеш от хора.
Вървях бавно и се наслаждвах на времето. Неусетно стигнах до желаното място и влязох вътре. Топлината, аромата на кафе и топли закуски ме изпълни. Зърнах Софи и с бавни крачки се приближих до нея, като същевремнно й се усмихнах. Придърпах си стол и седнах срещу нея.
-Как си?
Не се бяхме виждали от няколко дена и ми липсваше.
Сервитьорката се приближи и си поръчах:
-Едно капучино със двойна сметана...
-А ти?-обърнах се въпросително към нея.

Брой мнения : 28 Join date : 07.12.2011

София седеше в стаята си на прозореца, пуснала радиото, привършвайки с лака на ноктите на ръцете си. Беше време да смени черното и да пробра нещо по - различно, а именно ярко зелено, което подчертаваше очите 'и. И, за да е в тон с новия си лак, реши да смени пижамата си с черен клин, прилепнал по тялото, къса зелена туника и новите ботуши с токчета, които си бе всела преди няколко часа от един магазин в мола. Точно, когато оправяше косата си и се канеше да слезе на долния етаж и да помогне на семейството си телефонът 'и издаде една специфична мелодия, от която Софи веднага разбра кой 'и се обаждаше. Беше Паола, най - добрата 'и приятелка още от както бяха на шест години и София чувстваше Паола като своя сестра. Би направила всичко за нея и още щом Ла 'и каза, че има нужда от нея София веднага се озова на мястото, на което се бяха разбрали да се срещнат.
Не се бяха виждали от цяла седмица и вече Паола започваше да липсва на София.
- Аз съм идеално. - усмихна се Софи и пооправи леко туниката си.
Точно, когато София щеше да попита Паола как е тя и какво беше толкова спешното, сервитьорката се появи, за да вземе поръчката на момичетата.
- За мен мокачино. - каза Софи, усмихвайки се на сервитьорката и след като тя се отдалечи, Ес се обърна към Паола.
- Ами ти как си? Нещо ново около теб? - попита Софи.

Брой мнения : 219 Join date : 07.12.2011

-Не знам отъкде да започна...всичко се случи толкова бързо...-бях нервна и започнах нервно да мачкам краищата на поставената салфетка-...тоя се появи.
Софи много добре знаеше за кого говоря, защото две години не можех да преглътна липсата му. Тя беше с мен, страдаше и плачеше с мен и когато си мислех, че напълно съм го забравила, той се появи от нищото.
-Той е тук-повторих тихо, сякаш фактът ще ме ободри. Напротив, усетих голяма буца в гърлото си и болки в стомаха. Това беше моята първа любов. Замина се и ме остави да страдам сама, с разбито сърце. И сега пак се връща, за да направи животът ми още по-черен.
-Не знам какво ще правя. Ти единствена би ме разбрала, но...-прекъснах нещастната си тирада, защото сервитьорката се върна понесла двете ни поръчки. Отпих от капучиното и се почувствах малко по-добре, особено след като срещнах погледа на Софи.
-Какво да правя?-погледнах я с питащи очи и понякога доста се укорявах, че доста исках от нея и я натовархвах само с моите проблеми.