Оливър Шварцтраум

Гост

1.Име:Оливър Шварцтраум
2.Години: 24

3.Външен вид:
Може да ме сбъркате със съседското момче..За това допринасят тъмната ми коса, обичаща да показва своенравния си храктер при среща с назъбеното туловище на гребена.Както и тъмните ми очи, приличащи на лешник на слаба светлина и добиващи оранжевикав вид при досега със слънчевите лъчи.Естествено, заради вампирската ми страна, вашата грешка бързо може да бъде осъзната.На слънце не излизам, затова няма да имате късмета да видите зеленото в очите ми..Кожата ми прилича на саламура.Светла и бързо изгаращя..Висок съм, което си е едни вид помощ при смяната на крушки в хола.Не ми се налага да се надигам на пръсти, за да достигна любимата си зърнена закуска в супермаркета.Тялото ми може да бъзе мъзнаградено с епитета "мускулесто".Но единствената причина за това е неспирното товарене на каси с водка в багажника на колата ми.имам няколко белега в следствие на безрасъдно/както го наричаше майка ми /каране на колело в планината.Обичам да нося черни дънки и кожени якета.Не за друго, просто когато се изцапам, петната не личат..Смея да отбележа, че носът ми е съвсем саръзмерен и правопорпорционален на издължената форма на лицето ми..

Оливър Шварцтраум Tumblr_lpusnviHw31qllz7xo9_500

/Marlon Teixeira/

Характер:
Спонтанен съм.Да планирам се случва изключително рядко..Може би така се озовах на границата с седем кашона руска водка и фалшив паспорт..Както сами виждате, въвличам се в неприятни ситуации ежедневно.Но смятам, че животът ми би бил изключително скучен, ако беше иначе..Да се смея и в най-напечените ситуации е чертата на характера ми, която има най-силно отражение върху моя леко незаконен и съвсем неподреден живот.Нощното ми шкафче е пълен безпорядък..Хората казват, че вещите са огледало на човека..Мой са прави.Изпомачканият първи том на "Шерлок холмс" лежи в близост до будилникът ми от китайска пластмаса, а изпъчила гордо гързи бутилка със девет годишно уиски са само част от нещата, с които не се разделям и са винаги до главата ми.Под възглавницата си държа писторет, но това съвсем не значи че съм параноик..Все пак аз съм нещото, което се скита в сенките.Какво би било по-страшно от мен?Това изказване моди към следващата мая особеност.Имам самочувствие колокто индийски слон...Добре де, колкото кула от десет индийски слона.Но си е с право..Хъм, пак започнах.
Не ми пука особено много за последствията.Вра главата си в контакта без да мисля дали косата ми ще изгори или не..Не обичам нафуканите типове, които си мислят, че са повече нещо от мен.в прав текст, мразя хората като мен.Това съвсем не значи, че се мразя..Не, как бих могъл.Ето че отново започнах.
Обичам да подремвам и да..
Не.Ще спра до тук.Ако ви разкажа всичко няма да съм ви интересен, когато се запознаем..Който иска да научи повече, редовен посетител съм на среднощните заведения, респективно баровете, в които се събера "каймака" на обществото..
История:
Животът ми се делеше на няколко основни периода.Определяни само и единствено от пречките.Първото препъни камъче бе учителят ми по математика.Често наричан Хитлер, заради ужасните домашни, които ни караше да пишем.Естествено, в сравнение с понататъчните усложненя, той бе нищо.Е, в осми клас той бе нещото, което присъстваше във всеки един мой кошмар.Имаше големи очила и клюновиден нос, напомнящ ми за ястреб.Оставяше ме на поправка всяко лято между четириндесеттия ми рожеден ден и денят, в който получих дипломата си.
Щом завърших, дойде следващия ми порблем.С гръм и трясък.Трябваше да се изнеса от вкъщи, защото момчетата живеещи при мама и татко след пълнолетие, бяха най-отбягваните хора в града..Или поне от женската част на града.Благодарение на господин Хитлер, повечето университети бяха отхвърлили кандидатурата ми..Е, нама вие бихте приели човек, който всяко лято стои пред черната дъска и повтаря една и съа теоррема в един непрестанен и монотонен цикъл?Така си и мислех.
Както и да, събрах всичко най-важно от стаята си, като това всичко включваше основно електронната ми китара, плаката на Хайнекен и аввтографа на Месут Юзил и отпраших по магистралата свързваща родния Кьолн с останалата част на Германия.Пикапът,чиято емблема на Фолксваген отдавна се бе откачила, бе подарък от баща ми за седемнадесеттият ми рожден ден..Карусерията отдавна бе станала убежище на солидно количество ръжда, а пантите на едната врата бяха запецнали до живот..Ето защо влизах през багажника, който винаги бе отворен.
Преместих се в малко градче близо до Франкфурт и си изкарвах прехраната с каквото мога.Секач на дърва, барман..каквото се сетите.
В свободното си време консултирах по сърдечни проблеми, развалях черни магии и гадаех на боб.С една дума бях измамник икрадец..и всичко, дащото все ме оставяха на поправка по математика.
Така се озовах и в голям тир с фаршива самоличност, мъчейки се да прекарам през границата солидно количество цигари Кретек без бандерол/немско приозводство, смятайте колко качествени са били/ и няколко бутилки руска водка/отново немско производство/
В онази нощ пътят пред мен бе необичайно спокоен..Е, не много необичайно, предвид късния час.Борови гори се редуваха от двете ми страни, а пункта на митницата бе някъде на север от мен.Местността не бе от най-оживените.Което за Германия значеше двадесет хиляди души, тристапетдесет и седем крави, също толкова кози и една нива с пшеница.
И ето че една фигура се бе пръкнала точно пред носа на пикапа ми.Инстиктивно набих спирачки и излязох, за да кажа на индивида да се разкара от пътя ми, защото гонех срокове.
Фигурата изчезна от очите ми, ала миг по-късно усетих как ръцете и се увиват около врата ми.
И така ето го третият ми проблем.Бях попаднал на вампир.Не вярвах в свръхестественото.Е, знаех,че не сме сами, но отказвах да вра носа си в неща, които не касаят сверата на бита, в която пребивавам.
Вампир, който бе обвил война на друг вампир/не могли да си поделят кръвните банки в близката болница предполагам/Двамата събираха последователи.Всъщност ги създаваха.Не правеха подбор на жертвите, което обясняваше присъстваието на овчар от онова въпросно село, покрай което карах, сервитьорка и бензинаджия...И естествено моя милост, корумпиран трафикант на цигари без бандерол.Не бях убивал, но определението корумпиран всяваше респект у колегите ми.
Хамбургерите вече не ми въздействаха по онзи стар начин.Мечтаех за кръв ..и си я набавях.Не исках да съм част от гнездото и с едно щракване на пръстите се озовах на гранцата с нов паспорти самоличност./и хранителни навици, нотова не е важно/

Допълнително:
Когато съм нервен свивам цигара, макар да знам, че е отблъскващ навик..
Обичам рокът от седемдесетте.
Фен съм на бирата, баскетбола и..Никол Кидман..Боже, имам чувството, че тази жена е направена по немски стандарт.
Китарата ми носи името Лети.Идва от названието на любимата ми група Лет Цепелин.За целият ми житейски път, съм се възхищавал само и единствено на тях.
Любимият ми цвят е черното.Преобладава видимо в реквизита ми от дрехи, концентрирани основно в дънки и тениски.
Имам куче наречено Бъфало.Порода бобтейл.Да знаете, по-поспалив е и от котка.

Admin Брой мнения : 425 Join date : 05.12.2011

Одобрен ;дд