Натаниел Найтингейл

Брой мнения : 2 Join date : 07.12.2011

Име:

Натаниел, Нат, Найтингейл/Димитрович
Години:

21
Вид:

Магьосник
История:
..17 декември..
Майка му, Ен, е корейка, а баща му, Димитрий , руснак. Нещото, което събира Москва и Сеул е общата им любов към приключенските книги, водката и еклерите. И двамата са на двадесет и четири, едвам започнали работа в близката поликлиника когато се ражда първото им дете- Иван. Той е изключително малко бебе, гърчаво, сиво, ребрата му се броят и подчти не отваря тъмните си очи. След две години, на седемнадесети декември, се ражда и Натаниел, но в дълбоките преспи на Москва майка му премръзва и умира в болницата, нищо че детето е спасено.
..24 декември, същата година..
Веднага след погребението на Ен, Димитрий и децата се местят в Чикаго. Междувременно положението на Иван се влошава. Баща му го води на лекар и на ренгена се остановява огромно черно петно в главата му. Натаниел също е прегледан, нищо, че още е бебе, но на него му няма нищо.
.13 декември, след пет години..
Животът на семейство Димитрович е скучен, тъжен, мрачен, монотонен и изключително мълчалив. Децата и баща им едвам обелва няколко думи на ден. Седем годишният Иван не се подобрява, даже положението му е още по-зле. Подчти не може да говори, главата му стои килната на една страна, а очите му не могат да се фокусират. Натаниел също е водена редовно на преглед, но при него няма такова черно петно. На същият ден Иван е приет в болница-бил се самозапалил от нищото.
..14 декември..
Докато той е в болница, на Натаниел отново са направени изследвания, баща му се притеснява. Същият ден Иван умира. Сестрите твърдят, че от нищото ибухнал в пламъци, а по-късно започнал да се дави. Помислили, че халюцинира, но когато отдъхнал от устана му излязла морска вода. На четиринадесети декември, се прави и втори ренген на Натаниел, но този път откриват същото черно петно в неговата глава. Димитрий получава инфарк и умира.
..16 декември...
Изпратен е за осиновяване толкова рано. Никой роднина не иска да прибере такъв "мелез"- азиатец, с руска кръв и британски акцент.
Докато е в сиропиталището няколко пъти се самозапалва и открива дарбата си, която започва да развива.

...след година...
Осиновен е от семейство Найтингейл, но той всякаш им е натресен. Младата двойка нямала деца дълго време, а се оказало, че точно когато подписали документите за осиновяването Абигейл (третата дъщеря в рода) е бременна. Много хора даже не знаят, че той е част от семейството, но на него не му пречи този факт.

Характер:
:
Често се чудиш дали тук ти е мястото, дали има значение, смисъл, полза от теб, какво въобще ще се промени ако изчезнеш? Нима някой ще забележи, и да го направи нима ще му пука? Нима ще се интересува от един никой, едно нищичко, смешно със своята незначителност?
Някога губил ли си цветът си, съшността си, живеца, който те кара да се усмихнеш? Някога бил ли си завладян от лед, толкова студен, че те боли, разкъсва те. Но той не е като езеро просред зимата, не можеш да излезеш от него и да се прибереш в топлата си къща. Ледът е вътре в теб и не се топи, напротив разте. Няма слънце, което да го стопли. Може би трябва да се пребориш, да преглътнеш всичко и да продължиш напред, но нима има смисъл.
Утре ще е същото. Защо да хабиш силите си щом да си невидим се е превърнало в ежедневие... За кой да се бориш? Започваш да го намираш за смешно, разбираш, че си посредствен...втълпяваш си че си посредствен.
Ако не си, попитай Натаниъл. Той винаги е бил момчето в ъгъла- тихо, тъжно, мрачно. Рядко говори, а гласът му е твърде тих, за да бъде чут, точно както душата му. Често му идва да крещи, да чупи, но сдържа всичко в себе си. Хората са подли твари според Нат. Едни бездушни, зли и ужасни твари от които иска да се предпази. С времето си е втълпила, че тяхното отдалечаване, техните злобни забележки, смехът им зад гърбът му, надсмешливите погледи-всичко това е за негово собствено добро.
Характерът на Натаниъл...
Той няма характер. Безхарактерен. Човек който не говори, който дори не вдига поглед от другите, чиито живот е потопен в пълна тишина и мрак не би могъл да бъде определен. Нима той дори е жив? "Весел, купонджия, забавен, бъбрив"- тези думи не значат абсолютно нищо за Натаниъл. Освен може би импулсивев, ако под това се разбира да тръгваш по най-мрачните улици в малките часове, за да провериш дали има плъхове, гладни вампири или просто перверзници, за да се справиш с тях. Смел, да. Може би това е думата, единствената, която може да е за Натаниъл.
Външен вид:

Нека първо да отбележим чертите, които се набиват от пръв поглед- азиатец, да, с типичните дръпнати малки черни очички, за които ще поговорим малко по-късно, след това- изключително висок, ненормално висок за някой от своята раса и...и, добре, личи си му че е голямо дърво, дори не е нужно да се загледаш малко по-дълго в сакатите му и тромави движения. И сега можем да продължим с описанието на този интересен субект накратко озаглавен Натаниел. Чертите му, груби, сурови, студени, мигом могат да се превърнат в изключително нежни, изтънчени и дори красиви. Тънките, подчти изсечени устни рядко се извиват в усмивка разкриваща перфектните бели зъби. Очите, (да връщаме се на тях за по-обзорно разследване) рядко вдигащи се от земята, наситени с онзи срам присъщ за ученичка, са смразяващо сини. Погледът му е изпълнен с мрак и е много отвеян. Най-чаровното нещо в Натаниел, това са трапчинките, които могат да накарат всеки да се размекне, дори и да не му се вярва, че ще се поддаде на нещо под топ модел или пет годишно момиченце с голдън ретривър под мишница. Косата винаги е била проблем за него. Гарваново черният цвят не го устройва, нито прическата, за това тя често се сменя.
Името на лика, който ползвате:
T.O.P
Допълнително:
пуши
-не пие
-не може да танцува, много е зле в това отношение
-знае руски
-йъп, британски акцент

Admin Брой мнения : 425 Join date : 05.12.2011

Одобрен ^^ Слагам те в групата на основателите обаче ;д