Black street. [T. Sparrow and A. Sporrow]

Брой мнения : 98 Join date : 16.12.2011 Age : 28

Името на улицата бе измислено от Тейт. Още с идването си тук бе забелязал черния път, който беше единствено само в тази част на града. Табелата бе направена от него и всички знаеха улицата като "Черната улица" Той живее в първата къща, на тази част от града. Беше окрасил заендо с малката къщата по този начин.
Всичко вътре беше много уютно. Жената от отсрещната къща гледаше малката, докато бащата Спароу излизаше.

Брой мнения : 98 Join date : 16.12.2011 Age : 28

Книжарница се намираше на около триста метра от дома на семейство Спароу. Двамата изязлоха от там запътили се към дома на Тейт. Той следеше внимателно мисълта и. Не разбираше нищо от това, което тя му казваше. Ясно му стана, че тя е включена в нечия афера, но не успя да разбере какъв точно и е проблема. Щеше да остави това по за късно. Вървяха бавно към дома. Ръцете му си намираха място в джобовете на палтото му, а снежинките падаха по тялото му, стопявайки се след секунди. Никога нямаше да се отдели от това място. Обичаше го, макар да не знаеше каква точно му бе история. Само беше подочувал, но това не му стигаше.
След около десетина пет минут бяха пред единствената окрасена къща в тази част. Той започна да върви малко по-бързо нетърпелив да види какво прави малката.
Застана пред входната врата опитвайки се да отврои, но беше заключено, което означаваше, че жената от съседната къща се беше прибрала. Извади ключа от джоба на палтото си и отключи като светна осветлението. Влезе и направи път на дамата като се усмихна. Съблече якето си.
- Желаеш ли нещо топло за пиене?- попита той като продължи напред, за да види дали Али се е сабудила.

Брой мнения : 219 Join date : 07.12.2011

-Първо искам да видя Али-нетърпеливо отвърнах и се заизкачвах по стълбите след него. Къщата беше малка, но уютна и се почувствах спокойна. Много ми напомняше на родния ми дом. Бях доста далеч от там и не мислех скоро да се връщам. Интересно ми беше дали Тейт някога си спомня за родителите и знае ли татко, че вече е дядо. Сигурно много би се зарадвал, но реших да не усложнявам ситуацията и не повдигнах излишни въпроси.
-Имаш хубава къща-похвалих го. Като за мъж всичко бе подредено и чисто.О, забравих, че си има помощница.
Стигнахме до стаята на малката и тихо отворих вратата, като се стараех да вдигам възможно най-малко шум. Малката сладурана спеше в креватчето си и гледах как коремчето й се издува и свива при всяко нейно вдишване. Това създание поддържаше жив Тейт и бях много щастлива, че я има. Беше ми и племенница, а когато пораснеше бях сигурна, че ще станем най-добри приятелки. Приближих се плахо и погалих детето. Не се събуди. Явно е била доста уморена. Обърнах се към брат ми и видях цялата нежност, с която наблюдаваше дъщеря си. Задържах погледа си и го наблюдавах безмълвно. Никога не го бях виждала в тази светлина. Държеше се различно, когато ставаше дума за Али и бях сигурна, че би дал живота си за нея.
Преди винаги ми беше ядосан за поредното напиване и скандали вкъщи, но
напоследък забелязвах промяна в него. Ако Емили беше тук щеше да остане поразена.
Станах от леглото и тихичко казах:
-Хайде да слезем, за да не я събудим.
Отворих вратата и заслизах по стълбите. Чувствах се като у дома си и нямах никакви притеснения да се разхождам надолу-нагоре.

Брой мнения : 98 Join date : 16.12.2011 Age : 28

Той я последва като също беше толкова внимателне да не вдига много шум. Беше му леко странно,ч е тя знае точно в коя стая се намира малката, но пък къщата не беше толкова голяма, чак пък да се объркаш. Влезе в стаята и опря ръката си на стената като се загледа в милото личице на дъщеричката му. С всеки ден той откриваше някаква рпилика в нея с майка и, което ужасно много го радваше. Не бе гледал никого другиго с толкова мил и загрижен поглед освен Емили, която вече не бе сред живите. Въздъхна и се наведе целувайки главичката на малката като излезе от стаята, но не затвори вратата.
Беше сигурен, че Паола би му помогнала във всичко, но не искаше това от нея, защото винаги след като някой му помагаше, се чувстваше задължен. Седна на дивана в хола и се загледа в пламъчетата, които идваха от камината пред него. Облегна глава назад и от устните му се откъсна тежка въздишка.
- А сега би ли ми обяснила по-подробно за проблемите си. Мога да помогна! - почти незабележима усмивка се появи на устните му.
Тя можеше да разчиата на него, а той щеше да се опита да оправи нещата.

Брой мнения : 219 Join date : 07.12.2011

Погледнах го песимистично и отвърнах:
-Не, бъди сигурен, че не можеш. Моите проблеми са...сложни-не открих подходящата дума. Отпуснах се на дивана и се загледах в масата.
-Просто срещнах неподходящия човек, влюбих се, а той ме изхвърли от живота си. Сега отново се връща, за да ми вгорчи така веселите дни-накратко и набързо изрекох. Съмнявах се да е разбрал и думичка от това, което избърборих. Отклоних за момент поглед от него. Не исках да се чувствам виновна, че го товаря с проблемите си, които и с негова помощ си остават неразрешими. Чух се да казвам, като изтръгнах от унеса и двама ни:
-Искаш ли да направя нещо за хапване? Гладна съм, а навярно и ти също. Не съм чувала, че можеш да готвиш, така че аз ще се заема.
Станах и напосоки отидох до кухнята. Намерих необходимото и започнах да приготвям вечеря.

П.П Съжалявам, че толкова се забавих! Изникна нещо.... и съжалявам за краткия пост

Брой мнения : 98 Join date : 16.12.2011 Age : 28

Не намираше начин по който да оправи нещата, освен да направи поредното убийство, за да оттърве Паола от тази отрепка, но не искаше повече проблеми. Щеше да се държи подобаващо, без повече глупости. Това си беше нещо нормално в любовта. Едва ли той идва тук без причина. Обича я . Оправданието му щеше да е това. Защо и тя не се опита да промени чувствата си и да отново да се влюби в него.
Всъщност тя и без да споменава този проблем не изглеждаше много весела. Едва ли това щеше да попречи да си живее ивота. Отново лек смях се откъсна от устните му.
- Да ти кажа честно, не ми изглеждаш никак щастлива. Той може наистина да те обича. Защо ще идва тук, ако не изпитва това чувство. Обеден съм, че като го видиш ще се разтопиш и можете да си родите дечица!- започна да бърбори, но определено послендите си думи ги беше казал с огромна доза подигравателна нотка. Засмя се и се изправи недоволен от факта, че някой друг ще готви в къщата му. С няколко движения спря момичето и го избута като прибра всички неща по местата си.
- Не обничам да е мръсно!- каза строго като отвори пешката и от так извади ядене. Сложи ог на плота и направи подканващо движение с ръка, че може да яде.

*няма проблем и моите не са много дълги*

Брой мнения : 219 Join date : 07.12.2011

-Еййй...ама аз-възпротивих се както когато бяхме малки и недоволно измрънках-нямаше да ти оставя мръсно ако за това се притесняваш Мистър Чистота-иронизирах го.
Взех яденето, две вилици и се запътих към масата като леко подскачах в опит да го подразня. Той продължаваше да стои недоумяващо в кухнята.
Настаних се на стола и сложих яденето на масата. Отхапах и...о боже! беше страшно вкусно, не очаквах, че може да готви!
-Ти ли го приготви-измучах изненадано с пълна уста като изпопадаха трохи по земята. Срещнах вбесеното му изражение и злобничко се изхилих.
Продължих да ям като го приканих с жест да седне до мен. Явно не му се нравеше цялата ситуация, а аз от своя страна умирах да го дразня. За миг си спомних думите му "той още те обича"
-Виж....честно казано не мисля, че той въобще ме помни, така, че не си прави погрешни изводи-промълвих и отново забодох яденето с вилицата.
Отидох отново до кухнята, за да нале две чаши шампанско. Нямаше да се напивам, просто исках да го развеселя.
В непохватността си обаче изпуснах чашите на земята и цялата течност образува голямо мокро петно на килима. Добре, че беше в другата стая.
Набързо взех един парцала опитвайки ке да покрия петното, защото ако го видеше щеше да ме убие.
-Идвааам-извиках, за да не реши да ме потърси. Беше късно. Той седеше, разтърсван явно от гняв, гледаащ мен, с два крака стъпила върху парцала, цялата в шампанско.

Брой мнения : 98 Join date : 16.12.2011 Age : 28

Tой правеше поредните опита да я накара да размисли за нещата, а тя по най-неприятения начин му отхвърлше всичко. Щом не искаше да прумее, че има вариант, момчето което е обичала да е променил решението си за нея и сега да я обича, тя щеше да загуби, а на Тейт изобщо нямаше да му пука. Следеше всичките и движения с поглед като усещаше как ще направи някоя глупост. Той можеше да чисти и сам, това не му беше големия проблем ,но не му харесваше това, че тя нямаше уважение към нещата, които той беше свършил. Къщата изглеждаше подредена, никой не би подозирал, че той е домошар. Не искаше все пак да живее в кочина, както преди, а и заради малката и за да я учи на възпитание щеше да така, но тя си правеше каквото иска. Той седна на масата неодволен като започна да яде от яденето, което бе приготвила съседката. Той освен едни пържени яйца нищо друго не можеше да прави.
- Да аз готвих!- каза иронично като се облегна след акто усети че напълни достатъчно стомаха си.
- Паола, извинявай че се опитвам да оправя положението.- каза той преструвайки се на загрижен като се провикваше, за да го чуе. Стана от стола и се запъти към другата стая след акто беше чул шума. Гледаше момичето с онова попринцип неогво гневно изражение. Прокара ръка по косата си и се наведе като хвана тениската на момичето и я изпави без да използва много сила.
- Върви да си доядеш.- каза той през зъби като впиваше поглед в нейния и тя се запъти с виновно изражение в другата стая.
Той сгъна клима и оправи стаята, която обаче миришеше на алкохол още с влизането в къщата.

Брой мнения : 219 Join date : 07.12.2011

Миризмата на шампанско бързо се разнесе из цялата къща. Ужас, глупава, глупава, глупава Паола. Как може да разлееш шампанското? Кой те накара въобще да идваш и да създаваш проблеми, след като виждаш, че той си има предостатъчно?!?И, за бога, опитваше се да ми помогне, а аз само го иронизирах. Мразех се понякога, а сега направо ми идеше да се удуша собственоръчно. Отидох до масата и взех подноса с яденето като ги оставих отново в кухнята. Изчистих масата и седнах на дивана, като въздишка се изтръгна от устните ми.
Защо бях такъв егоист? Тейт се стараеше и успяваше да се грижи за Али. Защо му се бърках? Живееше си добре и без мен. Емили би ми се ядосала, ако ме видеше. А как ми липсва? Безгрижните дни, когато излизахме заедно и се веселяхме, организирахме си партита, после раждането на Али....и накрая всимко свърши. Просто свърши. Тейт почти не говореше, не излизаше, беше само покрай дъщеря си и се бе отдели от света. Разбирах го. Разбирах също, че и няма как да му помогна. С времето се съвземаше и някак успяваше да скалъпи нещата. А аз с какво му помогнах? Забърквах каши, от които той трябваше да ме измъква. Е, нали винаги съм била лошото момиче в семейството.
Денят беше тежък, а и след тези мрачни мисли се унесох. Отпуснах глава на възглавницата и затворих очи. Спеше ми се, но знаех, че не тук е най-подходящото място за това. Опитах се да стана, но умората си каза думата и се излегнах на дивана. Усетих, че някой идва...В просъница промълвих:
-Прости ми...

П.П дано поста не ти се е сторил прекалено банален хд

Брой мнения : 98 Join date : 16.12.2011 Age : 28

Оправи всичко в кухнята. Стъклата от чашата вече бяха в кофата за боклук, а килима в пералнята за да се изпере. Беше прекалено груб. Не трябваше да се държи така с нея. Тя беше толкова нвинна в случая. На всеки можеше да се случи, а той определено не тярбваше да се държи по този начин с нея. Отново вкара яденето в печката и загази лампата в кухнята. Излезе и се загледа в момичето. Седеше отстрани като гледаше, че тя не заслужаваше такова отношение. Беше уморена и и трябваше сън, а той щеше да се опита да се държи по-мило, и да не се чувства привелигирован с твоа, че е преживял много. Трябваше да преодолее нещата, колкото и трудно да е.Качи се при Алисия като извади от шкафа едно одеало, след като беше забелязал че сестра му се онася. Али спеше и беше малко вероятно да се пробуди. Отново слезе долу оставяйки лампите в стаята да светят слабо. Седна до нея и загъна малкото и телце. Пое главата и в сута си и я настани удобно в себе си.
- Спокойно. Нищо не се е случило.- каза той и погали косата и, спомняйки си за Емили. Когато тя беше тук, тримата постоянно се събираха, асега какво му оставаше, нищо. Алисия беше за него нещо като утешителна награда и беше изключеително щастлив че е при него.
- Извинявай че бях груб, на всеки може да му се случи.- продлължи да я утешава и погали челото и, усещайки топлата и кожа.

Брой мнения : 219 Join date : 07.12.2011

-Банички...банички-в просъница измърморих. Бавно отворих очи и ми трябваха няколко минути, за да осъзня къде съм. Бях в Тейт, а той стоеше над мен. Виждах как първите лъчи на слънцето огряваха стаята, а мириса на шампанско върна вчерашните ми спомени. Ядене, шампанско, разляти чаши, самообвинение...сън. Погледнах брат ми, който изглеждаше далеч по-добре от вчера и бодро възкликнах:
-Добро утро! Колко е часа? Али още ли спи? Ти как си?-забърборих весело. Нямаше и следа от вчерашните мрачни мисли, които ме бяха застигнали. Още усещах лека вина, но се опитвах да бъда весела и усмихната, за да бъде и той такъв. Усещах, когато нещо не беше наред с него и ми се искаше по-често да се усмихва. Щеше да срещне своята друга любов. Щеше да му е трудно със загубата на Емили, но се кълнях, че щях да направя всичко по силите си да възвърне предишния си вид.
Станах и отидох до банята, за да приведа в ред косата и лицето си. Когато зърнах отражението си в огледалото едва сдържах писъка си. Приличах на плашило, липсваше ми само сламената шапка и иделно щях да плаша птиците в някоя нива. Сресах косата си, докато не придобие що-годе нормален вид, след това я вързах, измих си лицето и се върнах при Тейт. Той обаче се беше качил при Али, затова се насочих към кухнята. Помощничката му още не беше дошла, което значеше, че няма какво да ядем, затова се развихрих в кухнята и приготвих палачинки. Ухаеха невероятно и сама се изумих, че не ги лепнах на тавана например. Везх няколко чиини, залях палачинките с шоколад и ги сложих на масата като си тананиках някаква песен. Когато се обърнах да видя дали двамата идват, видях Тейт с Али в ръце да бе наблюдава от вратата.
Разтворих ръце и приканих момиченцето да дойде при мен.

Брой мнения : 98 Join date : 16.12.2011 Age : 28

Русокоската беше заспала за отрицателно време, а той я наблюдаваше с внимание. Обичаше я, точно като брат и сестра и го осъзнаваше чак сега. Заедно с нея и той се бе унесъл. Дори бе чул как тя бълнува. И Али и Пала бяха прекарали спокойна нощ. На Тейт не му се бе налагало да приспи Али, за това и не бе мръднал от мястото си.
Изгрева след малко се показа. Първите лъчи пробляснаха през прозореца като огряха лицето му.
- Добро да е!- каза той и се усмихна. Чувстваше се по-добре. Много по-добре. Стана от дивана и сгъна одеалото. Проследи с поглед блондинката и се засмя поклаайки глава, ом беше чула лекия и писък. Момичетата бяха толкова странни. Винаги се стараеха да изглеждат добре и тов,ч е косата и н ебеше сресана, за нея беше като трагедия. Засмя се и започна да се качва нагоре, за да види малката. Влезе в стаята. Тя седеше спокойно в креватчето си като си играеше с дрънкалката която той и беше купил.
- Здравей съкровище.- каза той,а усмивката му веднага изгря на лицето му. Ето това същество беше целия му живот.
- Тати.- каза тихо тя с бебешкото си гласче като протегна ръце. Той я взе и започна да си играя с косичката му. Преоблече я. Миришеше на ядене. Малката скочи и започна да върви към стълбите. Той я хвана за да бъде сигурен че няма да се изтърси и отново бяха долу.
Стояха около десетина минути там без тя да ги забележе.Беше прекалено онесена в работата си. След малко трябваше да се обърне и ги видя.
- Поли.- от устните и се откъсна името и. Той я беше научил на поне това име. Трябваше да познава другото моиче в живота му. Той внимателно и я подаде като беше сигурен че тя е достатъчно умна и нямаше да се стига до падане.

Брой мнения : 219 Join date : 07.12.2011

-Ела сладур-казах с леко захаросан глас и притеглих в прегръдките си Али. Липсваше ми толкова много и когато усетих малкото й телце се успокоих. Това дете наистина ми действаше като успокоителни-как си Али? Слушаш ли тати?-закачливо й ощипах по бузката и я оставих седнала на дивана между мен и Тейт. Радвах се, че сме отново заедно. Досега не осъзнавах вързката ни между брат и сестра и това, че ако му се случеше нещо, както и на малкото съкровище нямаше да го преживея. Емили бе напуснала този свят по необясними за мен причини. Но това сигурно е знак, че трябва да продължим напред и Тейт щеше да отгледа най-доброто дете.
-Как ти се струва закуската?-обърнах се към брат си и му поднесох чинията.
Отрязах малко от едната палачинка и подадох парчето на Али. След две минути цялата беше в шоколад и доволно се облизваше.
Засмях се. Тейт също. Зарадвах се, че поне това мога да направя-да внеса малко разнообразие в живота му-дали за добро, или за лошо. Бях благодарна на Емили, че дори след смъртта си помисли за нас и ни остави това дете.
Донесох салфетки и почистих палавницата. Опитах от закуската и останах доволна. Все пак не съм забравила уроците по готвене на мама.
След като привършихме със яденето, бях сигурна, че няма да мога да понеса повече храна до края на деня. След пет минути блажена тишина станах и започнах да разтребвам масата като същевременно говорех на Али. Исках да чува гласа ми по често, исках да се сближа с нея, ако въобще беше възможно повече.

Брой мнения : 98 Join date : 16.12.2011 Age : 28

Той следеше всичко което тя правеше. За миг отплесна погледа си от тях. Стана му мъчно. Усети една тъга, която попринцип в него не се срещаше. Емили му липсваше. Трябваше да има заместителка, но той с всеки изминал ден ставаше все по-съмнителен в това, че щще има в живота му друга жена.
Продължи да яде замислено от закуската, която определено си беше доста вкусна. Паола не беше за подценяване. Беше вкусно и по изражението на момиченцето можеше да избере идеално, че и харесва. След акто беше готов отсервира чинията си и се върна пускайки телевизора, който не бе преместван от детския канал. Али започна да се загледва. Беше се нахранила.
- Али искаш ли да поиграем в снега?- попта Тейт като се усмихна, а в гласа му отново се усещаше нотката на милост и загриженост. Момиченцето се обърна жизнерадостна и скочи от дивана. Русокоската беше готова с подреждането. Тейт беше облякал момиченцето с дебели дрехи, за да не му е студено. На главата си имаше розова шапка, а на ръчичките си черени ръкавици. Тя влезе отново в къщата и започна да дърпа ръката на Паола.
Тейт излезе и ги изчака докато през това време се беше загледал в минувачите, докато една червенокоска не отне вниманието му. Арая. Беше сигурен, че ще го поздрави, за това и не каза и думичка.

Брой мнения : 99 Join date : 06.12.2011

Студено време. Слънце. Студено време. Слънце. Нижеха се ден след ден като мъниста на гердан. От време на време преваляваше сняг. От време на време натрупваше. Арая се чудеше дали тази зима нямаше да е такава, каквато бе във всяка друга част на света. Нима щяха да имат една зима без внезапни температурни рекорди? Нима градът щеше да бъде обикновен отново.
Отново. Глупости. Откак се поменеше, Деймос знаеше, че понятието "сезон" просто не съществува вече. Всеки път, когато духът или пък тялото или каквото и да бе останало от Анджелик Шевалие, се преобърнеше в гроба си, ставаше нещо подобно. Това поставяше такива събития като сняг през юни през седмица. След време се свикваше.
За първи път от няколко години зимата настъпи по график. Сняг валеше и без да бъде предизвикан от някакъв дух, а слънцето бе като тийнейджър в училище - бе изгряло точно колкото да се каже, че е изгряло, но иначе не даряваше никого с топлината си.
А баща ѝ отново се опита да я превърне в убиваща духове машина. А тя просто не се интересуваше. Вчера не я касаеше това, което бе станало преди два века, днес също нямаше да я касае. Но баща ѝ живееше с надеждата, че Дей ще се събуди окрилена от идеята да тръгне по следите на някаква измислица. Затова днес тя реши да се разходи. Снегът хрупаше под ботушите ѝ, а безформените снежинки се стапяха при първия допир с шапката ѝ.
Минавайки по една от главните алеи на града, тя забеляза един мъж с едно малко дете да играят в снега. След това към тях се присъедини една блондинка. Тя засече погледа на познатия мъж, сложи ръце в джобовете си и украси лицето си с ведра усмивка.
- Здравей, Тейт. - рече тя, когато застана пред него, осъзнавайки как се натрапва на средата на... каквото беше това. - Как си, принцесо?
Малкото момиченце впери широките си очи към червенокоската и се ухили насреща, показвайки два реда малки перлени зъбки. След това Деймос отново вдигна поглед към тъмнокоското. - Как си?

Брой мнения : 219 Join date : 07.12.2011

Облякох се топло и се присъединих към Тейт и Али. Бях нахлузила дебелото си яке и бях взела една от шапките на брат ми. Беше ми малко голяма и висеше на една страна като ми пречеше да виждам.
Тъкмо излизах и видях една червенокоска да заговаря Тейт. Какво бях пропуснала? Не ми беше казал за нея. Да не би господинчото да си е намерил половинка.Усмихнах се при мисълта, че това момиче може да го накара отново да бъде щастлив, както преди.
Още преди някой от двамата да е реагирал се приближих до момичето и й подадох ръка като се усмихнах приятелски. Вярвах, че ще станем много близки.
-Здравей. Аз съм Паола. Явно познаваш брат ми-погледнах ги многозначително. Обърнах се към Али и я повиках-ела Али, ела да видиш тази кака.
След като малката сладурана се приближи с малки, несигурни крачки я хванах и я вдигнах във въздуха.
Може би прибързвах със заключенията, но не бях виждала Тейт от смъртта на Емили в компанията на момиче, което си беше напредък. Оставих малката да се нарадва на момичето и се приближих до брат ми, като заговорнически, леко през смях му прошепнах:
-Не си ми споделял, че си имаш гадже.
Бях на път да изпадна в истеричен смях, но се сдържах и се съсредоточих в шапката, която се изхлузваше всеки път от главата ми.

Брой мнения : 98 Join date : 16.12.2011 Age : 28

Беше повече от сигурен, че тя ще се приближи до тях. Естествено беше прав. След като той беше пресекъл поглед с нея и я бе видял, тя вече бе пред тях. Устните му се разшириха правейки ведра усмивка. Изтупа сенга от ръцете си, с който целеше малката и се вгледа в очите на Арая. Не че не я искаше в компанията си, даже напротив. Беше му изключително приятно да общува с него, а и тя се държеше добре с Али, но не искаше да предприема нещо с нея, защото го беше страх. Сякаш всичко и всички покрай него умираха. Въздъхна и накрая реши да каже нещо, но точно когато реши да започне, беше прекъснат от отново рошавата русокоска. Извърна бавно поглед към него, но усмивката му постепенно се бе изпарила.
Повдигна вежди и без да казва нищо я избута, а тя падна в снега. Али започна да се смее.
- Прекрасно, което се случва рядко. Ти как си?- усмихна се чаровно и се престори , че не вижда смешното изражение на сестра си, която се бе изправила и тупаше снега от себе си. Обърна поглед към нея и и намнигна като се засмя.
- Арая.- провикна се малката, а червенокоската се обърна. Али беше хвърлила топка сняг по момичето. Тейт леко се засмя, но прикри с ръка лицето си. Изтъпа снега от палтото и и се усмихна.
- Остани при нас.- подкани я той и отново вкара чаровната си усмивка. Ръката на детето се беше увила в тази на русокоската.

Брой мнения : 99 Join date : 06.12.2011

"Арая!", детското гласче на малката Али, дъщерята на Тейт, който иначе бе само с няколко години по-голям от Деймос, отмени червенокоската от каквото и да е представяне. Около нея обаче се разиграваше пълен хаос. Първото нещо, което се наби в главата ѝ бе чувството, че блондинката вземаше нещо нейно. Ревност, може би? Но тя никога нямаше да си го признае. Знаеше доста голяма част от историята на Тейт, сам той ѝ я бе разказал, но никъде не бе споменал за сестра, което съвсем за малко вбеси Арая. Тя си мислеше, че той може би... както и да е. Тя все още се държеше като хлътнала тийнейджърка.
Когато разбра, че Паола - чаровната блондинка, която нарочно губеше боричкането с Алисия в снега - е сестра му, тя въздъхна и чак сега усети, че тя не бе дишала в няколкото секунди, в които блондинката придърпа настрани Тейт и му прошепна нещо през смях.
Тогава една топка сняг се залепи на десния ръкав на Арая. Чак сега тя осъзна и нещо друго - все още държеше ръцете си в джобовете, въпреки че отлично знаеше, че бе културно тя да се здрависа с русокоската.
- Е, нямам нужда от представяне вече. - засмя се чаровно, сякаш се опитваше да спечели Паола. - Малката пакостница вече го направи, но както и да е. Арая Деймос - приятно ми е!
Извади дясната си ръка от джоба на якето си, свали вълнените ръкавици и усети моментално как ръцете ѝ се вкоченясват на студения въздух. Не искаше да си представя какво щеше да бъде, ако трябваше да прави снежни топки. Никога не бе харесвала чувството, което оставяше снегът върху голите ѝ ръце. Пресегна се и хвана ръката на Паола.
- Това и смятам да направя. - обърна се отново към Тейт с двайсет и четири каратова усмивка. Той бе един от малкото хора в този град, които все още можеха да я накарат да се усмихне така - като стоватова крушка. - Та кой побеждава в боя със снежни топки?

Брой мнения : 219 Join date : 07.12.2011

-Най-често Алисия, защото как да ти кажа-прибжих се и й прошепнах, но достатъчно силно, че и Тейт да го чуе-...брат ми никакъв го няма в правенето на снежни топки. Не му е особено точен мерника-подсмихнах се и с периферното си зрение наблюдавах как усмивката му се изпари и само се засмях по-силно.
Направих една топка и уж случайно я хвърлих по него. Арая ни гледаше странно, стори ми се даже, че в началото не ме харесва особено. Да не би...да не би да си помислила, че ние с Тейт, ние с него..да сме..ужас. Придърпах момичето към брат ми. Щях да направя всичко възможно до довечера да са си достатъчно близки.
Зърнах за момент ироничната усмивка на Тейт и движенията му към мен. Май щях да си изпатя за проявената дързост. Изпищях и започнах да бягм в кръг, опитвайки да бъда възможно най-далеч от него преди да ме е навъргалял в снега. Знаеше, че мразя когато прави така и това допълнително му услаждаше мъчението над мен.
Али от своя страна стоеше до момичето и ни гледаше присмехулно. Вече се чудех кои са са децата-ние с Тейт или тя.
Загледах се в миловидното й личице и не видях един камък. Последствията бяха трагични-паднах в снега, а брат ми идваше към мен, като се заканваше. Закрих лице с ръце и завиках. Чух звънливия смях на двете, гледащи отстрани как ще заприличам на снежен човек. Стана ми смешно. Днес се очертаваше весел ден. Покрай брат ми нямаше как да бъда нещастна, а очевидно това момиче му действаше особено. Радвах се. Биха били страхотна двойка. Нищо, че още не я познавах.

Брой мнения : 98 Join date : 16.12.2011 Age : 28

Тейт сложи едната си ръка върху челото си, за да не влиза слънцето точно в очите му и да го дразни. Поредната усмивка беше предизвикана на лицето му от трите девойки покрай него и най-вече от детските физиономии на Али. Докато сестра му го буташе към Деймос той усети някакво притеснение. Голата му студена ръка се качи нагоре, докосвайки нежното и лице като го обходи.
- Ще ни бъде приятно Дея.- заговори мило гласа му, а тъмните му очи не спираха да гледат към нейните. Това момиче изглеждаше толкова малка и невинна, едва ли щеше да и стори нещо лошо. Усмихна се за пореден път и след акто чу писък от устните на Паола се отдели от нея, гледайки по някакъв странен начин. Сведе виновно поглед и помогна на сестра си да стане.
- Кой има неточен мерник?- засмя се отново и хвана ръката и като я поведе към другите две момичета. Усещаше как ръцете му саваха все по-ледени, но той понеже беше голям инат и не сложи ръкавици, макар да имаше много. Взе малката на ръце и се обърна към русокоската и червенокоската.
- Дами какво ви се прави?- попита като гледаше ту Паола ту Арая като задържаше по-фдълго погледа на черенокосата си приятелка.
- Арая няма ли да играе с нас?- обади се мъника и се усмихна акто започна да си мятка крачетата във въздуха, цапайки палтото на баща си.

Брой мнения : 99 Join date : 06.12.2011

Арая сви устни, само за да ги извие в доволна усмивка отново. Не знаеше защо, но близостта на Тейт ѝ някак ѝ допадаше. Плашеше я, определено, но караше сърцето ѝ да пърха като птичка - точно като на хлътнала осмокласничка. Ръката му бе топла върху кожата ѝ, но по неговите физиономии Арая можеше да разбере, че тази ласка му костваше определено количество болка, понеже навън беше доста студено. Хапещия студ се промъкваше измежду дупките на вълнения ѝ пуловер и ръкавиците и обгръщаше цялото ѝ тяло, карайки я да замръзне. За щастие тогава тя получи тоно това, което искаше в този момент - покана да се сгрее, макар че фактически щеше да се въргаля нарочно в снега, за да забавлява малкото дяволче, което представляваше Али.
Ая се интересуваше живо от историята на Тейт, не толкова запозната с драмите, които бяха довели до бебе и самотен баща на нейните години, но усещаше, че това е незарасла рана, а тя нямаше желание да се бърка в нежеланите спомени на хората. Това само и навяваше за нейните драми в привидно обикновения ѝ живот - като се започне от баща, който иска да я превърне в синоним на убийца, до странния преследвач, който вече тя няколко пъти бе срещала и накрая някой оставаше наранен.
Така че, дори и да ви се струва като най-обикновеното, смея да кажа и скучно момиче в този град, животът на Арая бе изпълнен със всякакви перипетии. Сега нямаше търпения да чуе малко повече и за сестрата, която дори не знаеше, че съществува. Макар че едва се бяха запознали, тя вече излъчваше доверие и приличаше на човек, на който можеш да се довериш, стойностна личност с индивидуалност.
- С удоволствие. - рече Арая и хвана на ръце Али, превъртайки я над себе си във въздуха. Макар че не бе кой знае колко малка, дребната червенокоска с лекота подхвърляше малкото телце на момиченцето нагоре-надолу. Когато я пусна, ръцете ѝ най-сетне склониха да се срещнат с лепкавия мокър сняг и съвсем скоро оформиха прилежно една снежна топка, голяма колкото юмрука ѝ.
'Добре, че имам добър мерник,' помисли си тя и захвърли топката към гърба на Тейт, който сега с занимаваше с Паола. Когато тъмнокоското усети студената буца сняг върху гърба си, той се обърна към Дея с топла усмивка.

Брой мнения : 219 Join date : 07.12.2011

Нещата между двамата се развиваха чудесно!Засмях се и ми стана леко. Ако Арая правеше брат ми щастлив, то аз щях да направя всичко възможно те да са заедно и нищо да не ги раздели. Усещах, че съществува някаква близост между тях и това допълнително ме раваше. Тейт най-накрая трябваше да превъзмогне Емили и да си намери нова спътница в живота. Надявах се само рая да не го разочарова, но изглеждаше мило момиче и не вярвах да го направи. а Али вече се беше влюбила в нея и постоянно и досаждаше. Вече можех да си отдъхна от този малък дявол.
-Хайде да влизаме!-приканих ги, защото май никой скоро нямаше намерение да влиза, а аз замръзвах. Изведнъж звукът на телефона ми наруши тишината, която в никакъв случай не беше неловка. С нетърпение и раздразнение вдигнах и след кратък разговор отново го прибрах в джоба си. Разтрих ръце в опит да ги стопля и заговорих, обръщайки се към двамата:
-Аз трябва да вървя! Съжалявам-направих извинителна физиономия. Е, поне сега бе идеалния момент да ги оставя насаме и да се опознят-със сигурност няма да ви е скучно заедно-подсмихнах се.
Дарих по една топла прегръдка на брат си и бъдещото му гадже, завъртях Алисия, при което отново се засмя звучно и с весела, почти танцова стъпка си тръгнах.

*не искам да си мислите, че ми е станало скучно или нещо от сорта, просто както казва героинята ми"Трябва да ви оставя малко насаме" хдд

Брой мнения : 98 Join date : 16.12.2011 Age : 28

Тейт наблюдаваше с интересен и напрегнат поглед към двете дами. Не беше притеснен заради това, че детето му буквално е във въздуха и че има верятност да се изтърси на презимяването, а за това, че си позволяваше онази близост, която с всеки изминал ден се задълбочаваше, карайки хормоните му да действат. Щеше да се вюби, беше му повече от ясно, но се страхуваше от това, че може да я загуби, както бе станало и с роднинте и Емили. Ръцете му отново си бяха намерили място в топлите му джобове, а очите му шареха по лицето на червенокоската като от време на време през погледа му минаваше веселата Али. Щом момичето срещна поглед с него той изви бавно глава настрани намирайки из бялата картинка сестра си. Не искаше момичето да разбира какво всъщност се криеше под цлостните чувства на Тейт. Беше и пределено ясно какво се бе случило с жената, която всъщност беше родила малката. Той говореше перд нея спокойно и наистина не и бяха нужни въпроси, за да разбере нещата, а той просто ги споделяше.
Обърна се, правейк и им път да влязът в къщата, от която излезе топъл въздух. След трите дами и отй влезе изтупвайки снега по себе си. Съблече якето и влезе, сядайки до тях на дивана, очевидно замислен за случващото се.
Сед малко тишината бе развалена от пискливия звук от нечий телеон. Момиченцето започна да се заоглежда като бе настанила ръчичката си на коляното му подпирайки се стабилно.
Паола отвори телефона а след минута реши, че е време да върви.
- Добре. Върви ние ще си прекараме един хубав следобед с моичетата.- усмихна се като и метна отпращайки я. Отново извърна погледа ис към тях.
- Чао.- каза и момиченцето, а след това се обърна към Арая с усмивка.- Какво ще правите с тати?- попита замислена от думите на леля си. Загледа странно, а Тейт реши най-накрая да се обади.
- Ще..- заоговри змаислен за думите си. Всичко му звучеше первезно. Искаше малко интимност, но не и от нея, не и след като знаеше че ще я остави наранена. Покалти глава и вдигна детео на ръце като намести едната си удобно, а свободната си я подаде към Дея с онзи топъл и загрижен поглед, който значеше че няма да и стори ниищо лошо.

Брой мнения : 99 Join date : 06.12.2011

- Чао, Паола. - провикна се Арая, но блондинкат вече бе излязла от къщата, оставяйки след себе си само тишина и мъничко студен въздух, дощъл от двора, който се покатери по врата на червенокоската и успя да я накара да настръхне за секунда. За щастие обаче в къщата беше топло. Всъщност бе толкова топло, че бузите ѝ се бяха зачервили като домати. Усмихнатото момиченце бе също толкова румено, колкото червенокоската. То седна в скута на баща си и обърна лъчезарните си очи в посока на Арая. - Какво ще правите с тати?
Тя прехапа устната си, не вярвайки какви мисли се заредиха в главата ѝ. Звучеше ѝ прекалено перверзно, независимо, че бе дошло от устата на едно малко момиченце. Някак забранено, поне така се усещаше. Тя погледна Тейт с надежда той да измисли някакъв отговор на въпроса, който ги свари и двамата неподготвени. Стори ѝ се, че през лицето му премина малка усмивка, но май само ѝ се стори. Започна да казва нещо, но се пресегна и намести Али на скута си с едната ръка, а другата я протегна към Арая.
Сега да я поеме ли? Изведнъж се почувства объркана, в непознати води, сякаш беше в непозната държава, не знаеше езика, а ѝ се ходеше в тоалетната. Нещо подобно. Не знаеше вече какви бяха, дали бяха някакви или това просто беше мил жест от негова страна. Вярно, бяха приятели, но напоследък се бяха сближил доста, бяха говорили и говорили, но никога не бяха стигнали до там - онова там - мястото, на което се намираше връзката им, ако изобщо съществуваше като понятие.
Дей предполагаше, че чувстваше нещо към него. Не, зачеркнете това. Тя бе убедена. Но как да подходи? Как, когато около тях имаше дете, което не ги оставяше насаме, дори когато по телевизията даваха Дора Изследователката. Беше ѝ чисто и просто неудобно и Арая се чувстваше обърката от внезапния дискомфорт, който зае място в гърлото ѝ, пречейки ѝ да диша. Тя се изкашля тихичко, осъзнала, че ръката на Тейт е все така увиснала във въздуха, а погледът му бе все така очакващ. В очите му сякаш нарастваше разочарование. Тя приближи своята и сплете пръсти с неговите, усмихвайки се някак свенливо.
- Та, - започна тя - какво ще правим? - Арая отклони поглед от Тейт, насочи го към малката, след това отново към него, сякаш го молеше с очи да направи нещо, та да бъдат те двамата поне за малко сами. И тогава...
- Тате, вие с Арая гаджета ли сте?

Брой мнения : 98 Join date : 16.12.2011 Age : 28

Тейт следеше червенокоската внимателно. Не беше подозирал, че в нея би могло да бушува толкова голямо притеснение. Между двама им имаше огромно напрежение, за което беше виновна малката. Задаваше въпроси, чиито отговори те първа трябваше да се изяснят с Арая. Погледа му ставаше все по-настойчив, може би и той бе виновен момиченцето да е толкова заинтересовано, все пак този който действаше доста бързо и активно , бе именно Спароу. След като на девойката и беше станало повече от неудобно, ръката и се вкопчи в неговата. Пръстите му се увиха около нейните, усещайки странно чувства, което от доста време не се бе появявало в мислите му.
Може би трябваше да се почне от начало. На Али и трябваше майчинска обич. И на нея и беше трудно да живее с един родител. Не искаше да се възползва от Дея по някакъв начин. С всеки ден чувствата му нарастваха, но те не говореха за това. Криеха го в себе си и това ги караше да се чувстват в неловко положение. Седеше пред нея и гледаше към очите и, които гледаха право към него.
Момиченцето беше задала поредния си въпрос от около минута. Той седеше там без да казва нищо.. с онова по попринцип безлично и безчувство лице. Трябваше да каже нещо. Още една лъжа или истината.
- Тате може ли Арая да е моя мама?- момиченцето гледаше изненадано и недоволно към двамата като се чудеше защо той не и отговаря, за това и последва следващ въпрос. Тейт леко се засмя като обърна погледа към дъщеря си. Как трябваше да обясни на едно три годишно бебе, че за момента то няма майка, без детенцето да не започне да плаче или да се почувства самотно.
- Дали сме гаджета?- сети се, че трябва да си отвори устата. Ръката му която държеше нейната леко се стисна, за да поеме тя диалога, но не се получи. Може би тя беше доста по-объркана и от Тейт.
- Ти знаеш ли какво е хората да са гаджета?- засмя се като я погледна въпросително.- Ами да, да се обичат!- отговори набързо момичето, а усмивката от лицето му се изпари в обичайната сериозна физиономия.
- Нека после да ти отговоря, съгласна ли си. А сега ще отидем да те сложим в леглото. Цяла сутрин се целихме, нужен ти е сън, за да пораснеш голяма колкото Арая.- засмя се и се обърна като тръгна към спалнята на малката.
- Добре.- каза тихо тя и след като вече беше сложена на пода, стъпила на крачетата си се качи сама на леглото и се загъна с одеалцето, обръщайки се с гръб към тях. Беше съвсем самостоятелна. Той дръпна Арая и излязоха отново от стаята. Бавно с нежелание пусна ръката и.
- Нека поговорим.- усмихна се съвсем леко, но тя можеше да забележи как крайчетата на устните му се бяха увили в лека усмивка.

» Tate Sparrow