Black street. [T. Sparrow and A. Sporrow]

- Нека поговорим. - рече Тейт с усмивка и се запъти огбратно към хола, където най-сетне можеха да бъдат сами, необезпокоявани от малки деца и роднини.
- Нека поговорим. - съгласи се червенокоската. - Очевидно трябва да поговорим. - промърмори Арая недоволно, Спароу се обърна, но по вида на лицето му, тя осъзна, че не я беше чул. Не ѝ беше до сериозни разговори. Днес бе излязла от вкъщи с надеждата да избегне такива досадни конфронтации между нея, баща ѝ и останалите членове на съвета, но изглежда Съдбата бе решила да се компенсира като забърка някаква друга каша. И не с кого друг, а с Тейт. Деймос се чувстваше сякаш бе сгафила нещо много лошо и целият ѝ свят се бе обърнал с главата надолу. Не ѝ бе понятно как изведнъж нещата с момчето, което сега стоеше срещу нея и ѝ се усмихваше с ведро, но притеснена усмивка, изведнъж се бяха объркали толкова много, че Арая вече не знаеше как да назове връзката, която имаха. Преди беше ясно, че бяха приятели, макар че и двамата произнасяха с известна горчивина думата, която досега ги определяше. Но сега изведнъж електричеството между тях бе достигнало критични стойности, а двамата бяха прекалено срамежливи по един или друг начин, за да си признаят очевидното.
Знаеше, че го харесваше. Тейт беше свестен. Беше къде-къде по-свестен от половината англичани, с които Арая бе имала така наречените приключения зад океана по време на семестрите ѝ, определено бе по-отговорен от повечето хора на неговата възраст. Беше забавен, сговорчив около червенокоската. Арая от своя страна бе по-затворена личност, по природа бе социопат, не харесваше повечето хора, но пък той ѝ се нравеше. Не се държеше просташки както повечето хора, не я караше да прави неща, които не иска, не се засягаше, ако тя решеше да се пошегува, знаеше как да я накара да се усмихне, дори когато беше на ръба да заплаче от ярост. Той сякаш бе идеалния ѝ партньор - толкова различен от нея и в същото време, толкова еднакъв. Между тях никога не настъпваше неудобна тишина. Дори и в прегръдките на тихината двамата се чувстваха напълно комфортно един друг, така че нямаше никаква нужда от глупави и недодялани разговори, които само да запълват неудобството между тях.
Тогава какво се бе променило? Преди се гледаха в очите, усмихваха се един на друг, а сега на Ая ѝ идеше да се свие като малко дете на канепето, да подвие крака под тялото си, да затвори очи и като се събуди нищо от това да не бъде реално. Изведнъж компанията на светлите му, топли очи ѝ се стори непозната, а топлината, която излъчваше развълнуваното му тяло ѝ се стори забранена, сякаш тялото ѝ бе решило, че тази топлина не е присъща, макар че преди това хиляди пъти се бяха прегръщали, хиляди пъти се бяха докосвали.
Сега присъствието на Тейт се усещаше някак странно и непознато.
Но чувствата, които караха сърцето ѝ да тупка по този начин си бяха съвсем познати. Познаваше пеперудите в стомаха, колкото и клиширано да звучи, познаваше трепета, с който бяха изпълнени гърдите ѝ, познаваше и нетърпението, което спомагаше за неравномерното ѝ забързано дишане. Щеше ли да се влюби? Или много бързаше? Боже, та Арая не беше готова за връзка, или тя поне беше на такова мнение.
Във всеки случай, не знаеше от къде да започне.
Срещаше очите на Спароу, но не откликваше на тях, а ги отклоняваше, преструвайки се, че дамаската на фотьойла е най-интересното нещо в момента. Чакаше той да започне, защото тя не бе способна на такава смелост, освен ако някой друг не я побутнеше малко напред. Като малко дете, което взимаше първите си стъпки. Трябваше да бъде сигурна, че веднъж набрала скорост, било то с думи или с действия, нямаше да се спъне, нямаше да страда и да бъде съкрушена. Не искаше да ѝ разбият сърцето, заедно с надеждите.
- За какво искаш да говорим?

Помните ли, когато ви казах, че Арая се чувстваше неловко и някак застрашена и уплашена от близостта на Тейт? Задраскайте го.
Сега тялото ѝ беше толкова спокойно, нито един мускул не ѝ подсказваше за наближаваща опасност, а объркването в главата ѝ бе съвсем изчезнало. Аря чувстваше прегръдката на Спароу, сякаш тя бе най-естественото и обичайно нещо в живота ѝ. Естествено, сега прегръдката бе различна от хилядите други, които двамата бяха споделяли - плахи, несигурни и крещящи отвсякъде приятелски. Сега, макар че бе само прегръдка, кожата ѝ изгаряше, защото знаеше какво ще последва.
Целувка по челото не ѝ се понрави. Очакваше малко повече.
- Ъм, - започна тя плашливо, но вече уверена, че няма какво лошо да стане. - Да, съгласна съм. - чак след като изговори тези няколко думи, осъзна, че те нямат абсолютно никакъв смисъл. - Забрави!
Тя се пресегна към блузата му и сграбчи яката му, придърпвайки го към себе си. Обви ръце около врата му и опря чело в неговото. Изведнъж пеперудките в стомаха ѝ се завърнаха, а притеснението пак я обхвана. Тя преглътна шумно и притисна устни плахо към тези на Тейт.
И след това, тя просто се разтопи в ръцете му и се остави на течението. Не знаеше колко време траеше целувката, но това бе един от тези моменти, в който сякаш някой е дръпнал шалтера на света и оставате само двамата.
Когато се отдръпна от него, за да си поеме въздух забеляза лъчезарна усмивка да играе на лицето му.
- Е, оттук нататъка какво?

//извинявай, че е такава боза. Днес не ставам за нищо ;хх